ubboto написа:
DDD написа:
Дестабилизацията на куршума, която споменаваш, обикновено се получава при пушечни патрони, които са по-дълги от стандартно използваните за съответния калибър
Несъгласен. Ако приемем 7,62х54 R за пушечен патрон, при по-късите като 7,62/ 5,45х39 също се наблюдава ясно изразена дестабилизация:
Минаващия, по спомени, беше правил тестове в животинска мръвка и карантия (цел максимално близка до живата).
А и тук не говорим куршумът да се завърти веднъж или няколко пъти през задната си част, а просто да се обърне настрани. Дълъг тежък куршум с плосък връх - защо не?!
Малко по-сложно е. Всеки куршум си иска определена стъпка на нарезите за да се стабилизира. Ако стъпката е по-дълга от необходимото, куршума се превърта и лети където си иска. Ако е по-къса - куршума е престабилизиран и това също може (но много по-малко) да му намали точността. Примери: 225/5,56 - В началото, когато се използваха 55 грейнови куршуми стъпката на цевта беше 1:12 инча и стабилизираше куршума. Когато се мина на по-тежки куршуми - 62 до 77 грейна (а също и заради трасерите, те са по-леки и дълги) и куршумите станаха по-дълги и стъпката на цевите намаля до 1:7 инча.
При 7,62х54Р работата е по различна: Той е стар патрон и е правен за тежки 210 грейнов куршум и стъпката му е 240 мм (по памет). Преди Първата световн война обаче почти всички армии минават на леки куршуми с тегло около 150 грейна. Руснаците обаче запазват старата стъпка на нарезите и куршумът му става престабилизиран. Същата стъпка на нарезите е запазена и при 7,62х39, вероятно по технологични причини, а и защото така куршумите пробиват малко повече, но по-късно се завъртат. Всеки куршум при среща с преграда (вкл. и тяло на човек или животно) се дестабилизира и започва да се преобръща (вкл. и 12,7 милиметровите). Въпросът е на какво разстояние от повърхността на тялото/ преградата започва това преобръщане. При 7,62х54Р и 7,62х39 това преобръщане започва на около 20 см (приблизително) защото са престабилизирани. Човешкото тяло е дебело (предно-задно) приблизително 20 см. Затова тези куршуми "прошиват", но раните им са относително по-малки спрямо тези от други куршуми/патрони. Това което си показал на снимката с желатиновите блокове е кавитационната кухина (временна), а не кухината от минаването (и превъртането) на куршума, т.н. "минус" тъкан или раневи канал (постоянна кухина). Раневият канал има по-различна форма.
Сега за 5,56 и 5,45. Тези патрони и оръжията за тях са по-нови и са правени възможно най-бързо да се дестабилизират при среща с тяло /преграда. Това е така защото са малки и с по-малка енергия, а трябва се се постигне максимален раневи/смъртоносен ефект. Затова стъпката на нарезите в цевта е подбрана като възможно най-дългата която ги стабилизира. И поради това тези куршуми започват превъртането си на дълбочина само 6-8 см от повърхността на тялото (не около 20 см както при старите патрони). Освен това 5.56 има и отслабване на ризницата, cannelure (не мога да се сетя как е на български), което при превъртането на куршум с висока скорост води до неговото разпадане и увеличаване на поражението.
Прикачени файлове:
AK-74_5.45x39mm_wound_ballistics.gif [ 12.23 KiB | Прегледано 1878 пъти ]
Обърни внимание на сантиметрите при които се превърта 5,45, а също и на временната и постоянна кухина. Второто превъртане обикновено е извън тялото.
Сега по последния въпрос с 9х19. Разликата в дължината м/у 124 и примерно 147 грейнов с объл връх е около или по-малко от 2мм. При 140 гренов е малко над милиметър. При плосковръхите тежки увеличаването на дължината ще е по-малко от съответния по тегло куршум с объл връх. Тук имаш бавни куршуми и нямаш такава кавитационна кухина. Смяташ ли, че превъртането (ако се постигне такова) ще увеличи значително раневия канал (постоянната кухина) или ще заложиш на по-бързи, по-леки и по-сигурни куршуми и на втори изстрел? И дали разликата в теглото ще доведе до дестабилизация на куршума? Аз нямам отговор на този въпрос, но старите патрони са правени обикновено с по-малка стъпка от необходимото. Стандартната стъпка на наразите за цев 9х19 е 250 мм.
И за теглото, дължината и стабилизирането/дестабилизацията. Дестабилизацията на куршума е аеродинамична (и хидродинамична в тялото) работа. Сферичният куршум не иска стабилизация, но има лоша аеродинамика. Ако имаш два куршума в един и същи калибър, но с различно тегло, по-тежкият е по-дълг. Той е аеродинамично по-нестабилен и иска повече обороти в минута за да се стабилизира при полет. Ако имаш два еднакво тежки куршума в един калибър, но единият е с плътна оловна сърцевина, а вторият от бронзова сплав например (за да не замърсява природата), вторият ще бъде по-дълъг от първия (бронза има по-малка плътност от оловото) и ще иска по къса стъпка на нарезите за стабилизация, независимо от еднаквото им тегло. Давам тези примери само за нагледност.
Надявам се да съм бил полезен.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Понеже бандитите по улиците на САЩ масово се гърмят с малки калибри 22 LR, 6.35 и 7.65. Защото по-малко се чуват от 9х19, почти нямат откат, пищовите в тези калибри са малки и удобни за криене. При стрелба от 2-3 метра си вършат идеално работата. И хоп излиза, че 22LR, 6.35 и 7.65 са по ефективни от 9х19. И то си е баш така, защото се използват по-често на улицата. Като те издебне един келеш от два метра с пищовче в 7.65 и те напълни за нула време. Ти си вярвай колко вдигаш от лежанка и как си бил на мисии в Ирак. Затова хората имат криминален статус на квартала в САЩ. И затова учат вишо или бачкат яко за да не живеят в гето с келеши, които могат да ги гръмнат с 7.65 пищовче от упор. В това отношение България е все още рай. Освен ако не си бабичка сама в някое врачанско село.
) - отново ще се върна на Г31 със сигурност.