Е, щом никой от пишещите тук не е стрелял по хора, да взема и аз да се изкажа по въпроса.
Според мен – по-добре ще е тежък и бавен, вместо бърз и лек, защото тежкия и бавен проектил по-слабо се влияе от нехомогенната среда, в която се движи. Човешкото тяло е една нехомогенна среда: отвънка дрехи с различна дебелина (особено в студените месеци), после кожа – пак с различна дебелина при различните хора, после мазнини, мускули и всякакви други тъкани – при всички хора в различно съотношение, и всичко това се крепи върху кости – пак с различна дебелина и устойчивост. Чувал съм, че лекият и бърз проектил много по-бързо губи енергията си при преминаване между области с различно съпротивление на пробиване в сравнение по-тежкия и бавен.
Изчел съм всичко в
http://www.theboxotruth.com и авторът на сайта също никак не обича бързите леки куршуми, когато става дума за самозащита. А той определено е човек, който е стрелял по хора.
Макар че темата на Хосе е конкретно за масата на проектила и нейното значение при стрелба за самозащита, с риск да оспамя темата, ми се иска да ви споделя и моето мнение по другите въпроси, които се засегнаха тук:
1. Куршуми с повишен смъртоносен ефект и дали hollow point могат да се считат за такива.
Ами то целта на всеки куршум е да предизвика смъртоносен ефект и според мен грешно интерпретирате самото понятие „повишен смъртоносен ефект”. Ако погледнем законовото определение за огнестрелно оръжие, ще видим че то, наред с другите си особености, причинява „механично поразяване на целта”. Именно тук се крие и смисъла на понятието „повишен смъртоносен ефект”, т.е. допълнително въздействие върху целта, което е в добавка към механичното. Например: трасиращи куршуми – допълнително предизвикват изгаряне на поразения; куршуми, които при попадение се взривяват; или пък куршуми, които съдържат отрова, която попада в кръвта на поразения и ускорява смъртта. По отношение на третите – чувал съм, че има куршуми, които съдържат в себе си малка живачна капсула, която при попадение се разкъсва и живакът попада в организма на поразения. Моля да не се хващате за думата – просто давам примери за да илюстрирам позицията си.
Та от тук се връщаме на hollow point куршумите. Каква е идеята на тоя кух връх? Да се получи по-голяма ударна площ и така проектилът да отдаде цялата си енергия в целта. Ами не е ли това „механично поразяване на целта” в най-чист вид? Според мен е.
Ама прави по-грозна рана – ще кажат някои. Вярно, по-грозна е от тази на FMJ, ама нали идеята е да се постигне законовото предназначение на огнестрелното оръжие, т.е. максимално ефективно „механично поразяване на целта”. Ако ще я дупчим тая цел и ще я щадим едновременно – дай да се бодем с топлийки тогава...
Всички знаем, че патроните с куховръхи куршуми са щатният пистолетен и револверен боеприпас на полицията в много държави по света, където за разлика от тук, по една или друга причина доста се стреля по хора. За САЩ със сигурност знам, че е така. Ами те ако бяха с повишен смъртоносен ефект – представяте ли си какъв вой щеше да се нададе от там да ги спрат? Ама никой не казва гък по въпроса.
На тези, които смятат, че куховръхите не са разрешени от закона, ще посветя долното:
2. Стопиращ ефект и законосъобразна самозащита с огнестрелно оръжие /ОО/.
Под стопиращ ефект имам предвид такова въздействие с ОО върху нападателя, така че последният да бъде лишен от възможност да стреля по нас.
Относно как става това - много литература съм изчел и с много лекари съм говорил, та ви споделям извода, до който съм стигнал аз – ЕДИНСТВЕНИЯТ 100% СИГУРЕН НАЧИН НАПАДАТЕЛЯТ ДА БЪДЕ ЛИШЕН ОТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА СТРЕЛЯ ПО НАС, Е КАТО СЕ ПРЕДИЗВИКА НЕГОВАТА МИГНОВЕНА СМЪРТ. А единственият начин това да стане, е същият да бъде улучен в малкия мозък. Попадение в която и да е друга част на тялото, макар и смъртоносно, не гарантира мигновена смърт или загуба на съзнание, ориентация и др., при което макар и за много кратко време, улученият е способен да възпроизвежда изстрели, които за нас може да се окажат смъртоносни. Гадно, но факт!
Айде сега да се върнем на темата за типа куршум.
Казус с главен герой Хосе – авторът на темата.
Върви си значи Хосе в парка посред нощ и на около 5 метра пред него изскача нападател с нож и казва: „Ей ся та заклах!”. За малко над една секунда Хосето вади Глока, зарежда го и пуска един проектил баш между зрителните органи на нападателя – абсолютно правомерна защита с ОО.
Вариант А: проектилът е FMJ, който пробива малкия мозък на нападателя и услужливо продължава още десетина метра по-нататък, където в тъмното се целуват младеж и девойка – пронизва и тях, губи си силата и се кротва в кората на някое дърво да речем. Чудна работа, ама ако беше кашишка битка, където зад врага стоят само врагове.
Вариант В: проектилът е FMJHP, който пробивайки черепа на нападателя се обръща като гъба, намачква му малкия мозък и спира в задната стена на черепната му кутия. Или айде – чупи парче и от нея, излиза навън, но вече е токова деформиран и загубил енергия, не на никого повече нищо лошо не може да стори.
Вие кой вариант си избирате? А да не говорим после какво ще стане в съда...
Затова аз лично за самозащита, в пълнителя, който ми е в пистолета, нося Фиоки 115 гр. с кух връх, защото това бяха единствените куховръхи, до които се докопах. FMJ само на стрелбището или не дай си Боже – на война.
В интерес на истината като си купувах пистолета го взех с една кутия патрони Hirtenberger със Soft Point 100 грейнови куршуми. Продавачът каза това било върхът на сладоледа за самозащита. Още като го прострелваха в ОДП ми направи впечатление, че на единия проектил почти му се съблече ризницата при изстрела във вода, а на другите два нищо им нямаше, което си е странно, имайки предвид, че патрони от една и съща кутия, изстреляни с едно и също оръжие при еднакви условия и среда, се държаха по различен начин.
Затова изстрелях още няколко парчета по 10 литрови бутилки с вода, поставени една зад друга, по блок от битум, по блок от глина и по един стар хард диск. По същите цели стрелях и със Селиер и Белот 124 грейна FMJ. Направи ми впечатление, че при изстрел до 5 метра бързият и лек плосковръх полуоблечен стогрейнов хиртенбергер правеше същите поразии като по-тежкия изцяло облечен 124 грейнов Селиер и белот. А на по-големи разстояния – 10 – 15 метра – хиртенбергера просто се разпадаше – ризницата му се накъсваше на парченца, а оловната сърцевина се раздробяваше на 2-3 части. Затова и се отказах от тия хиртенбергери.
Уважаеми дами и господа, благодаря за времето, което отделихте за да прочетете написаното от мен! Моля и Хосе за прошка, че му оспамих темата и че го използвах за герой в казуса без неговото предварително разрешение!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
но самозащита предполага стрелба почти от упор не може да се стреля от 20м за да се защитиш...при лова разстоянията са други...та в този смисъл не е ли по-добре лек и бърз куршум...чета за шоков ефект с такива куршуми ама нямам опит...
- и когато искаме да го неутрализираме с един удар 
