minavasht написа:
Въпрос имам - за да се симулира заседнал в цевта куршум, достатъчно ли е да се набие откъм дулото с дорник?
Аз бих го набил откъм форсиращия конус по посока на движението, както казваш, с дорник, та чак до дулния срез (ако това ти е желанието де!). От обратната страна е много трудно, дори е почти невъзможно да стане качествено, без специален инструмент за центриране.
minavasht написа:
Или при изстрел куршума се деформира и уплътнява по-добре цевта?
Тук какво точно питаш не разбрах, но наистина е така. При деформацията си в зоната на форсиращия конус ризницата, натисната от полетата навътре към оста на проектила и приемайки в тези зони по-малък диаметър (имащ съответно и по-малка обиколка), за да запази сумарната си обиколка, изпъква в браздите и така се осигурява оптималната обтурация.Разбира се, има и допълнителна пластична деформация (разтягане) която се залага в изчисленията. Ако отвориш някой C.I.P. стандарт за калибър с облечен проектил, ще забележиш, че диаметърът на проектила е с няколко стотни по-малък от диаметъра на цевта по бразди, а така също се дава и лицето на напречното сечение на канала на цевта - основни отправни точки за изчисляване на цев.
При класическите цеви с бразди и полета, в следствие на недостатъчната пластичност на ризницата, тя не може да откопира напълно формата на полетата и се получава прорив на газове, ерозиращи цевта и скъсяващи живота й. Този негативен ефект до голяма степен се намалява при цевите с полигонален профил на нарязване, но те пък имат други недостатъци.
И тъй като съм пропуснал точката в предишен мой пост (надявам се Посейдона да ми прости, ако може де!), сега ще сложа две и още една за резерва, ако пропусна пак ...