Такаaaaa....
За протоколът: обиколих на всички възможни места и магазинчета. Абсолютно всички. Не остана оръжейно място непосетено. Навсякъде пощраках, гледах цеви, просвети, барабани и вече мога с ръка на сърцето да кажа - постарах се теоретично. Вече почти половин София е наясно, че някакъв съмнителен субект, броди и неистово търси субкомпактно рево
Сега, конкретно:
За СтарФорс избързах и се изказах неподготвен преди това, за наличното при тях. Сега вече на спокойствие и с изчистена мисъл и на база обсъденото тук, разгледах моделът 650. Здрав, дурако-устойчив звяр. Този, на витрината, определено е изтормозен много от разни гледащи и пробващи го. Та определено много ми хареса, даже съм го записал като един от водещите ми модели, като
удобство. Просто е тежък, но е ултра компактен, обран и стоманен.
За Смит и техните представители от АСД, вече се изказах - в зоната на потреблението ми имат единствено моделът 637, който обаче е само в калибровка .38 и с открито петле и вътрешно не ми допада, нито като обем, нито като хват, нито като усещане. Моделът Бодигард моменталически отпадна, след забележка от ti6kata, който аз много слушам.
Но:
Снощи, благодарение на
Khany /уникално спокоен и разбран чиляк/ имах чудесната възможност да затвърдя и практичното, освен теоретичното. За целта, и с любезното съдействие на Делян Геренский, на плота пред мен стояха: Рюгер ЛЦР/.357, Рюгер Сп 101/.357, Смит 649/.38
И тук е моментът да призная нещо съществено. Заявявам го с ръка на сърцето: Рюгер СП101 в калибър 357 е невероятно чудо - бластер; светкавица; поразяващатата ръка на св.Георгий ! Прекрасно компактно оръжие, създадено просто за този калибър. Всеки изстрел с него беше неусетна песен за моите стави и китка. Разкош и красота. Уникално оръжие. Въпреки, че беше на 63487343 хил. изстрела, непочистен, с нагар дори и по мушката, всяко едно попадение беше в черното на мишената. Ако можех и бях богат, щях цяла нощ да стрелям с него.
Не така стоеше въпросът със Смита-649. Неудобна ръкохватка, неудобен размер, пречеща ключалка. Абсолютно не ми хареса. Стрелянето с него не ми допадна, въпреки по-лекия калибър. Куца работа.
И стигнах до Рюгер ЛЦР-а. Оръжието беше на около неколкостотин изстрела сериозно пуцане. Работата с него определено изисква предварителна тренировка и настройване, предвид неговата субкомпактност. Възпроизвеждането на изстрели с 357 представлява сериозен мускулно-ставен дискомфорт, въпреки гуменизираната ръкохватка. Да, би могло да се каже, че е възможно и да се свикне, но реално целия импулс на изстрела се поема взривно от костиците на дланта и ставите на китката. После за около час боли. Но! Но, с възможността при барабан разчетен за 357, да се думка и с .38, то направо преминах на този калибър за тест. В резултат - сравнително добри показатели, даже доста добри, както с дясна, така и с лява ръка, така и с изстрел от по-ниско ниво, имитация на ниво-бедро. Наистина много много компактно оръжие, отговарящо на всички показатели, търсени от мен в случая. Реално, такова на местният пазар се намира в калибри 357 и в 9х19. Доста имам мисля за едно сравнение на калибрите и тяхното приложение в сферата на желаната самоотбрана и наличните видове боеприпаси, предлагани в Бг. Доколко 9х19 е по-хуманен от 357 и същевременно е с по-добри показатели от .38, по отношение на пробивност и отдаващ ефект.....
Та така. Лекота и скъпота, срещу тежина и евтиния. Въпрос за през уикенда.