Понеже ги имам и трите, дядо попе, да хвърля и аз моите 3 ст., че ме кефите как си говорите културно тук
Няма универсален съвет в такава ситуация, господа. Просто няма как да има, защото всеки е много различен първо като личност, второ като условия и среда, в които живее: един е планина от мускули и чувал с кураж; друг е черна нинджа; при трети на врата му на синджирче на голо под фланелката, в кожено калъфче от естествена кожа, виси една служебна карта със снимка от едната страна, а от другата страна - каубойска значка; четвърти го бодат парите в гъза; пети харчи немъчени пари; шести е кредитен милионер; седми си ближе скротума за да спести от разходи за сол, че последната вече стигна 0.35 лв./кг... Мога да продължа до безкрай, но мисля, че схващате идеята. Как ще дадеш универсален съвет на всички тези хора от примерното ми изброяване?! Да се каже "Стани ловец" или "Стани спортист" не е сериозно просто.
Може би ако трябва да се генерализират нещата, то следва да се каже, че всеки трябва сам да си прецени доколко иска съответното оръжие при конкретната обективна обстановка в страната. Но хем вълкът да е сит, хем агнето да е живо и цяло - няма как.
Независимо от гореказаното има 2 неща, които искам да поясня, защото хем е очевидно, че не се знаят, хем е разбираемо защо не се знаят:
1. Ловни дружинки. Те са "ловни", защото идеята на съществуването им е да се организират по някакъв начин лова и ловностопанските мероприятия. И за какъв х@й им е в дадена ловна дружинка да приемат някой, който изначално заявява, че не иска да е ловец?! Това за тях е беда в 2 направления: 1. няма хора за да излязат минималната бройка на групов лов и 2. няма хора за ловностопански мероприятия. А инак членове на дружината има много.
Аз например не искам да съм ловец в пълния смисъл на думата и искам да ходя на лов от дъжд на вятър когато ми е кеф, а на ловностопански мероприятия да не стъпвам. Затова си търсех дружина, която да ме приеме именно такъв и това стана, като постигнахме следното споразумение: 1. за лова: да ходя когато си искам, но ако работата е на зор и няма хора - да отсъствам само по обективни причини, а не щото просто не искам; 2. за ловностопанските мероприятия: кракът ми няма да стъпва, но при всяко едно м/тие плащам една надница на някой човек от селото, който ходи и работи вместо мен.
Няма как по отношение една ловна дружина само да вземаш/ползваш - все нещо трябва и да дадеш. Абе същото както е и в живота.
2. Спортно оръжие. Няма тук "спортистите искат да се ходи по състезания". Това законът го изисква, а не спортистите. И идеята не е да се развива високо спортно майсторство, а за да се види човекът жив ли е, в България ли е, що-годе може ли да си държи в ръце оръжието правилно насочено и такива дреболии. Ако някому толкова тежи това щото толкова много е зает - аз почвам да се чудя кога все пак би стрелял дори и да ги нямаше тези формалности...