Тъй като пушката ми вече мина 500 изстрела, реших да проверя дали има нужда от корекции на влагането на куршума.
Стрелбището е Дупница, условията са: 20С, 950хПа, 50% влажност. Имаше умерен мираж, който не беше за подценяване.
Дистанция: 107 метра, позиция - легнал от двунога и с мека задна опора.
Ето я красавицата:
Изстреляни са по 5 бр. изстрели в група (общо 25+1 изстрела - 5 групи и един студен изстрел), като различните влагания, респ. CBTO са означени с цифрите под мишените.
Останалата част от рецептата може да се намери в някой от предишните ми постове в тази тема.
Стрелбата е осъществена по метода: Round Robin, което ще рече, че съм стрелял по един изстрел от всяка група и съм минавал на следващата, т.е. не съм стрелял 5 изстрела в една група и след това да минавам на следващата. Това се прави с цел - донякъде да се елиминират външни фактори - загряване на цевта, умора от стрелбата и промяна на мишената/респ. позицията.
А това са резултатите:
Изчисленията са направени с приложението Ballistic-X, което се калибрира всеки път индивидуално, за всяка група.
Мишена № 6 - долу в ляво е с един изстрел - това е първият студен изстрел/студен стрелец.
Аз си направих следните изводи:
1. Пушката стреля по-добре от стрелеца.
2. За по-обективна преценка е необходима по-голяма дистанция за стрелба (100 метра не са достатъчни)
3. Може би е добра идея - когато стреляш за група - да си навъртиш няколко клика на оптиката, защото ако ти е нулирана добре и с първите един-два изстрела уцелиш центъра, после по-трудно се мериш - защото всичко изглежда като една голяма дупка.
4. За целите на Т-Клас стрелбата - групи от 0.25-0.35 МОА са напълно достатъчни.
5. Добре е да се стреля за групи по тъмно, за да се елиминира ефектът на миража и позицията на слънцето. Но пък, на никое състезание не се стреля в идеални условия, така че не трябва да си търсим оправдания...
6. Засега няма да променям влагането на куршума в моята рецепта.
7. Тази пушка не е много капризна от към влагане на куршума, което ни връща към извод № 1