Относно въпроса:
Макар в сега действащия закон да няма изрична разпоредба, подобна на
ЗКВВООБ написа:
Чл. 18б. Забранява се преотстъпването на други лица за
ползване или съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси,
както и даването на разрешения за дейности с тях освен в случаите, посочени в
правилника за прилагане на закона.
но с аргумент от
ППЗОБВВПИ написа:
§ 20. Подзаконовите нормативни актове за прилагането на отменения Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите се прилагат, доколкото не противоречат на този закон.
може да се позовем на:
ППЗКВВООБ написа:
Чл. 48. (2) Не се разрешава преотстъпването и предоставянето на придобитите ООБ на други лица, независимо дали последните притежават разрешение за извършване на дейности с ООБ.
Аз поне не намирам текст в сегашния закон, на който да противоречи тази разпоредба, по отношение на оръжието на физическите лица.
Прегледах само първото решение (няма да имам време за повече).
Да питам: Защо ВКС се концентрира само върху чл.59, ал.(1) от ЗОБВВПИ и чл.48, ал.(1) от ППЗОБВВПИ и напълно игнорира:
ЗОБВВПИ написа:
Чл. 98. (1) Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства - за физическите лица на постоянния им адрес или настоящ адрес, за който е издадено удостоверение от съответната община. Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват по настоящ адрес, физическите лица подават заявление за уведомяване до съответния началник на РУ на МВР по постоянен и по настоящ адрес.
В аргументацията е споменат заключен автомобил в заключен гараж, ключовете от които се съхраняват в хотелската каса, но какви са основанията изобщо да не бъде коментирана тази норма?