Привет на всички,

Ще се включа в темата от любов към спора. Предварително се извинявам на всички приятели юристи.

Проблема и казуса неизбежна отбрана не може да се разглежда едностранно или като чиста фактология ще се опитам да резюмирам различните променливи на това уравнение.

1. Прокурори/съдии - Хора? Да ви е правило впечатление колко житейски неадекватни са тези хора колко са инфантилни. Което е безспорен факт. Вижте само съдийката от Стара Загора с 30 годишен стаж по нашумелия случай Моника ли беше? Тези хора са житейски инфантили! Те използват външен мозък да мисли вместо тях - ВЕЩИ ЛИЦА. Не зависимо, че професията им изисква да се енциклопедисти те са ... . Какво точно очаквате от тях? Как точно да прилагат закона?

2. Обществения интерес! - какъв е той и кой може да го дефинира. Очевадно е че групата от точка 1 го дефинира по-добре бити и ебани жертви от колкото убити нападатели. Ако закона се прилага, както трябва, то ще изпратим сигнал на обществото бият ли ви убийте или поне се защитавайте спокойно. НИКОГА. Никога няма да има такова нещо, то произтича от вътрешното убеждение и от ВЛАСТТА която тези хора имат.

3. Закона - не съм компетентен да коментирам добър или лош е. Чел съм нещата, които се цитират тука плюс разни други статии. Мога да дам моето разбиране на закона в тази му част, което категорично не значи, че съм прав аз дори нямам образованието да тълкувам закона, но от житейски опит и мъдрост ще опитам.

а) Нападат ли те с кур, се отбраняваш с кур - Категорично няма такова нещо нито черно на бяло нито никак.

б) Мога да се отбранявам след, като има значителна увреда на моя интерес! Ами не! Можеш да се отбраняваш веднага след ,като си нападнат без изобщо да чакаш увреди, които да могат да бъдат прикачени към делото. Като тука има малко особеност. Нападател може да бъде само дееспособно лице. Луд, малки деца, куче не могат да са нападатели! Какво значи това. Примерно 11 годишен взима моторната резачка на баща си и понеже сте му казали нещо накриво тръгва към вас с явното намерение да ви нарани. Сега тука имате вариант 1 да бягате и да ви се смее цало село навек, но не сте длъжен макар обществото да очаква. Да рискувате да вземете резачката от ръцете на недееспособния инфантил или някак си да го елиминирате. В този случай според мен няма отбрана има крайна необходимост.

- Да се върнем на нападението, кога започва, колко продължава и кога свършва? Това са все неща които точно следствието и делото, което се води по наказателния процес имат за цел да установят! Защо като евентуални жертви на нападение ни е криво?
Защото съдът може да реши, че изобщо не сте били нападнати. Може да реши, че вашата отбрана е започнала след края на нападението - отмъщение, умисъл и т.н. или че е започнала след началото на нападението и е продължила след неговия край - превишване. Съдът също така може да реши, че вашата защита не е съответствала на нужната необходимост да спрете нападението - превишаване. Ще дам разбираем пример. Нападат ви двама души вместо да се биете или мушкате или стреляте би могло да ги напикаете! Това според съда категорично би спряло ефктивно тяхното нападение!

- Тука е тънкия момент закона не казва: не се защитавай, нито казва търпи 200 леки телесни повреди и на 201 става средна и тогава се защитавай. Закона казва отбраната е законна докато е в пределите. Тези предели не са фиксирани и не могат да бъдат, те се определят за всеки случай и се решават от инфантилите от точка едно плюс по-малки олигофрени ВЕЩИ лица. Категорично нападнатия не може и не е компетентен да решава дали нападението срещу него е живото и здраве застрашаващо това го решават ВЕЩИ ЛИЦА според подкупа. Но тук възниква един много интересен въпрос! Кое нападение е живото застрашаващо?
Ами всяко!!! Така казва науката за доказване на нещата в живота. Имаме ли ФАКТ истина на починалото момиченце 5 клас след ритане в корема от негов съученик! Имаме. Имаме ли ФАКТ истина на починал след шамар в ЛИЦЕТО? ДА т.е. категорично всяко едно нападение би могло да е живото застрашаващо. Всичките милиони, милиарди сбивания след които няма смърт СА БЕЗСМИСЛЕНИ и несъотносими. Това обаче може да го разбере само ум който може да разбира особените неща.

- Длъжен ли съм да пазя живота и здравето на нападателя? Категорично не, няма такова нещо в закона. Имат такова очакване от групата в точка 1 и от обществото в зависимост от конкретния случай. Интересно е че съм чел че нашият закон в тази част е препис от френския като през 19 век когато е дефиниран е важала тезата, че нападателя с нападението се поставя извън закона и губи всичките си права. След време и в наши дни това не е така. Нападателя има права и те следват да бъдат спазвани. Парадокса е в това, че в случая независимо, че сте жертва онези от група едно сякаш, а може би е така се грижат повече за правата на РАЗБОЙНИКА.

-Та ако мога да обобщя тази точка, имам право на активна отбрана, не съм длъжен да бягам, или да се грижа да опазя живота и здравето на нападателя, но съм длъжен да пазя правата му които всъщност са пределите на неизбежната отбрана. Демек ако отбраната ми е в пределите то аз не нарушавам правата на нападателя и ако е рекъл СЪДЪТ мога и с тактическо ядрено оръжие да го гръмна щом това е в пределите (нужната необходимост да спра нападението срещу мен).

4. Обществената нагласа към нападение, бой и отбрана. Ние сме изроди като общество и институции. Приели сме за нормално да се бием. От тук всякакви извращения по горните 3 точки. Само се замислете до преди промените за домашното насилие. Леки телесни повреди не се преследваха ако жертвата и нападателя са съпрузи. Виж вече ако и спука бъбрек ОК ще го съдим. Ние като общество сме приели ,че насилникът има правото на силата. Затова и съдът реагира така остро, когато това право е погазено с един изстрел.

Това е положението.

Интересна е реакцията на всяка дума за изменение на закона в това направление. Защитниците на статуквото са много яростни и агресивни. (Обикновено това са полицаи, за които има много по-малка опасност да бъдат нападнати от колкото другите хора.) За тях законът е ок, ясен е, и няма нужда да бъде променян. Изтърпи си там боя или изнасилването (ако си жена), пък после се оплачи, ще има разследване и т.н. За този тип хора животът е просто физическо съществуване, и разни душевни травми, които могат завинаги да ограбят радостта и мира ти не са нищо особено, затова щом си останал жив всичко ти е наред, и няма какво толкова да го взимаш насериозно.

И това е напълно нормално. Кой е най-големия насилник? Ами държавата!!! И от там надолу всякакви нейни служители. Един единствен изстрел и тази стройна организация за прилагане на дозирано насилие и репресия е заплашена да рухне.

Аз мисля същото, само по т.3 не съм съгласен, че не си компетентен да казваш закона дали е добър или лош. Смятам, че мнението на обикновените хора за закона и законите като цяло не трябва да тежи по-малко от това на юристите. Законът ако не се базира на здравия разум, на обичаите и традициите, означава, че той не работи за правата и интересите на обществото. А твоето мнение е именно такова - основано на здравия разум и логиката.
Гражданското общество е именно това - гражданите да решават какви трябва да са законите, а не някаква клика от ченгета, прокурори или личности, самообявили се за хора със способности над тези на останалите. Трябва да има граждански контрол върху законодателството, а също и носене на отговорност и наказания за закони, увреждащи интереси на обществото или отделната личност.

Аз доколкото разбирам, има мнения на колеги тук, че законът в частта за неизбежната отбрана е добър, което означава, че прокурорите и съдиите го тълкуват и прилагат погрешно и всъщност го нарушават.

Мисля, че нашия НК в тази му част е преписан от съветския от 50-те години.

Алилуя именно де факто е така. Само прочети задълбочено и с разбиране това, което си цитирал.

От други теми:

Семантиката при съдебно заседание е от изключително значение... (поне там)

_________________
Политкоректност е въздържането от назоваванто на нещата с истинските им имена.

Забраната да говориш, да назоваваш нещата с истинските им имена, освен че е подтикване към лицемерие, е на практика и отнемане на една от основните ни свободи.

Иван Минчев НКПС "Динамик"