fedya написа:
moritz написа:
fedya,
Абсолютно прав си, но не може да се защитава собствеността с оръжие.
Това ми напомня преди време един гост в "Шоуто на Слави", който беше защитил гаража си с оръжие.
Предаването беше голям гаф.
Оказа се че човека си е бил вкъщи, а крадците влезли в гаража на двора. Стопанина със семейството си слязъл пред гаража и сгащил младеж(ром), който крал стари водопроводни тръби.
Стрелял по вратата на гаража от 4-5м и заплашвал. Крадецът изкочил с тръба в ръка да брани живота си (вече той се оказал в неизбежна отбрана).
Стопанинът го прострелял....и убил.
Оказа се, че оръжието му е незаконно и до убийството не се сетил да звънне в полицията.
После системата му е крива;)
Не бъркайте нещата пичове! Човешкият живот е по-ценен от купчина ламарини.
п.п.Друг е въпроса, че тук системата не работи и държавате е крива.На закона не може да се разчита!
Примерът не е коректен. Става въпрос за незаконно притежавано оръжие.
Неприкосновенността на собственоста е записана в конституцията. Надявам се, че поне това не подлагаш на съмнение.
Не всички живеят в голям град със СОТ по апартаментите на две преки от РПУ-то.
Нека се опитаме да защитим правата на жертвите, а не на крадците.
Преди време ми попадна едно интересно писание на някой си Атанас Василев от 25-07-09 17:19ч. Ето го:
...И така, годината е 1997-ма или 1998-ма. На власть е Съюза на демократичнитѣ сили, или както тамъ се нарича коалицията, оглавявана отъ въпросната политическа сила.
Прѣстѫпностьта си е такава, кавато си бѣше и при Жанъ Видѣновъ: пакъ убийства иизнасилвания, пакъ грабѣжи посрѣдъ бѣлъ денъ по къщитѣ, пакъ обрани автомобили. Това вече не прави даже впѣчатление.
Тогава СДС се сѣти за едно отъ своитѣ предизборни обещания и въ Народното събрание бѣше внесенъ законопроектъ за непреследване отъ страна на закона на гражданитѣ, които при самозащита сѫ убили (примѢрно) своя грабитѣлъ, изнасилвачъ или потѣнциаленъ убиецъ. Съ гласоветѣ на мнозинството проектозаконътъ бѣше приетъ и стана законъ. Президентътъ подписа указъ за нѣговото публикуване и той влѢзе в сила. Чудото стана!
И така, хората вече можеха да се защитаватъ при нападение, както е въ белитѣ държави, безъ да се страхуватъ отъ съдебно преследване отъ страна на държавата, която и безъ това не можеше да ги защитава – поне да не им прѣчи да се защитаватъ сами. Нѣкои почнахме да мислимъ, че ще се заживѣе по-спокойно. Както се казва – всичко е възможно на тоя свѣтъ .
Нѣколко дни следъ публикуването на закона една вечеръ въ “По свѣта и у насъ” говоритѣлката съобщи между другото, че предишната вечеръ нѢкакъвъ гражданинъ (струва ми се че беше арменецъ) застрелялъ съсъ законно притѣжавания си пистолетъ един типъ, който му крадѣлъ колата. Полицията, която пристигнала на мѣстопроизшествието само установила факта и го освободила, тъй като билъ действалъ законосъобразно: защитавалъ е имуществото си отъ крадеца. Невероятно! Както казватъ немцитѣ: ausgeschlossen.
Престъпниятъ свѣтъ беше озадаченъ и стъписанъ! Какво ставаше – нали отъ “Позитано” 20 ги уверяваха, че всичко си е наредъ? Значи вече не бѣше безопасно да се открадне дори една кола! Значи Законътъ вече не ги пази – чадѫрътъ го нѣма. Значи хората вече можеха сами да се защитаватъ и никой да не ги наказва за това! За какво тогава плащаха на полицаи, прокурори и съдии? За тѣх това беше много, ама много лошо...
Така нарѣчената съдѣбна властъ също бѣше стъписана. Значи страхътъ, който бѣше парализиралъ хората можеше да бѫде притъпенъ. Значи тайниятъ заговоръ, съ който чрезъ действие и бездействие на следоватѣли, прокурори и съдии беше осигурено свободно поле за изява на престъпна сганъ отъ всѣкакъвъ калибъръ можеше да бѫде осуетѣнъ. Значи престъпната игра срещу бѫлгарския народъ можеше и да не успѣе, в края на краищата: отъ тѣхъ, като “трѣта властъ ” просто нѣмаше да има нужда. Никой вече нѣмаше да ги бръсне за слива. Властта им се изплъзваше! Това тѣ не можеха да допуснатъ!
Решението бѣше взето светкавично. Изпълнението му бѣше приведено в действие незабавно.
Два дни следъ инцидента с армѣнеца и крадеца на коли в прѣсата излезе съобщение, че главния прокуроръ Татарчевъ, (който също бѣше предложенъ за този постъ наврѣмето отъ „Съюза на демократичнитѣ сили”), е внесълъ въ Конституционния съдъ възражение (или както тамъ се нарича), с което атакуваше (или какъвто тамъ е юридическия имъ тѣрминъ) и искаше отмѣна на почти всички членове на закона, които развързваха рѫцетѣ на хората за самозащита.
Конституционниятъ съдъ уважи молбата на главния прокуроръ (че какъ нѣма да я уважи – нали и той - конституционния съд е въ играта) и отмѣни девѣтъ десѣти отъ члѣноветѣ на закона. Били противоконституционни (тя пъкъ една конституция!).
Ако не ме лъже паметьта – само съ единъ гласъ въ повече, но това нѣма значѣние.
(За протокола: председатѣлъ на Конституционния съдъ тогава бѣше Живко Сталевъ – същия онзи достолѣпенъ професоръ по право, който бѣше председатѣлъ на Централната избиратѣлна комисия по време на изборитѣ за Велико народно събрание, тотално фалшифицирани отъ комуниститѣ и който призна резултатитѣ отъ тия избори за напълно рѣдовни. Нѣколко месеца по-кѫсно синътъ му бѣше изпратенъ посланикъ в Германия. Вѣрностьта му бѣше възнаградена).
Сега: може да изнасилватъ жена ти и дъщеря ти – нѣмашъ право да се намѣсвашъ, да не би случайно да пречукашъ изнасилвача и да тѣ тикнатъ в затвора, където те чакатъ сѫщо такива изнасилвачи, само че този пѫтъ изнасиления ще бъдешъ ти и то - многократно!
Ега ти държавата... (Както казваше Нейчо Неев: „Ега ти държавата, щомъ азъ съм й заместникъ министъръ-председатѣль”).