В тази част, ще се опитам да предоставя максимално пълно описание на самото състезание.
Ще започна от сроковете, в които беше проведено.
Лично мое мнение, можеше да бъдат спестени два дни. Гънчек и регистрация неделя сутринта, откриване в следобед неделя, втора дата - гънчек и решаване на всякакви допълнително възникнали въпроси в понеделник и до събота церемонията по закриването. Но това е въпрос изцяло в прерогативите на организаторите, а и някой допълнителен форинт, не се отразява зле на околните населени места.
Споменах церемонията по откриването, ще продължа с нея. Изключително стегната и оперативна. Час за построяване, час за тържественото преминаване и цялата церемония включително. Кратка реч от Крючин, пожелания за успех от организатора, няколко топли думи от кмета на Бужак, кратък народен танц / на ракията/ изпълнен от местната самодейна група и това беше. Това което направи впечатление, много големи европейски отбори, освен традиционно силно представените в дисциплината италианци, немци и др., имаше голямо увеличение на състезателите при други европейски отбори, за пример поляците си бяха цяла рота.
Българският отбор, напълно в цялост и готовност, без забележки за дрескод, се събра точно както беше уговорно. Националното знаме беше налице, имаше и резервно. Табелката с надпис България си я взехме за спомен.
Тези един -два свободни дни, за които говорих по-горе, се запълниха с дълго разлеждане на упражненията.
Конкретно за упражненията, изключително здраво и добре построени като конструкции. Липсваха всякакви фолк, национални или други мотиви. Начални позиции, седнал в каручка, яхнал кон, чета книга и т.н. не съществуваха. От по-необичайните елементи: две естакади за изкачване с позиция за стрелба в горния им край, една врата за отваряне и един тунел на Купър. Ниски прозорци 3-4, един тролей и обичайния брой за такова количество упражнения махала. Сега, като описвам спартанското и функционално строителство на упражненията /отдавам го на немско-австрйската менталност, която цари из онези места/, ще се спра и на огромното разнообразие от решения, които упражненията предоставяха, след стартовия сигнал. Като пример, с няколко госпожи и господа от френския отбор за половин час, стигахме до 11 варианта за преминаване на едно от упражненията. Не зная, кой е човека или хората, които са конструирали упражненията, но очевидно знаеха за какво става дума. Имаше за всекиго, възможности за стрелба в движение практически навсякъде, близки бързи серии без ноу шут, такива с ноу шут, самотни далечни мишени, възможност за скъсяване на дистанцията до тях, ако нямаш сигурност за далечно поразяване. Възможност да решиш упражнението без смяна на шока, играейки с различни позиции спрямо ноу шут мишените, задължителна смяна на шокове, ако си избрал друга тактика с други позиции на стрелба. На практика 1-2 упражнения, които се стреляха по един и същ начин от всички. За другите упражнения, на който колкото му стигаше фантазията и силите.
Никакво шикалкавене нямаше с 13/00 и куршум. Големи дистанции без прекаляване, така че да не виждаш пропуските с 13/00. С куршум на 40-50 метрови дистанции, не зная от жега или от нещо друго, но куршумите си заживяха собствен живот. Количеството боеприпаси, което се хвърли по упражненията с куршум, беше необичайно високо. В цялост преминаването на упражненията беше много добре организирано, тайминга се спазваше стриктно, представяне на съдийската бригада, 4 минути за прохождане и стрелба. При нашия скуад тапа не се образува никъде. Повреди в оборуднаването, имаше в много малко случаи, а и те бяха отстранявани много бързо. Като минус мога да отчета, две изстрелвани панички, разположени на две различни упражнения, там се зачитаха попадения само при разпадане на паничката или отчупване на парче от нея. Както се оказа, по-късно много от паничките бяха поразени с по две-три съчми, но не бяха зачетни от съдийте. Общо 20 -те точки които носеха, не бяха за пренебрегване. Това и един мистериозно изправил се самостоятелно след ясно поразяване и падане попър, бяха от моя гледна точка единствените технически забележки по упражненията.

_________________
Живко Антонов
СК "Shotgun Masters"
Тяжело в деревне без нагана.
И с наганом - тоже тяжело.

Благодаря за споделеното, Живко!

Аз лично имам 2 питания:

1. Все още не мога да отворя класирането. Имаш ли идея какво става? Щом натисна Results - препраща ме към списък с предстоящи събития "Events open for registration" ( URL: https://portal.ipscess.org/portal )
2. Как влязохте с оръжие в Унгария? - от къде минахте и как ви посрещнаха самите унгарци в оръжейно-документално отношение?

_________________
Amicus Plato, sed magis amica veritas.
Aristoteles

Ивайло Узунов
КДС "Саргон"

_________________
---
Никола Пепелишев
NIKIP - НКПС "Динамик"

Дред, основния проблем е свързан с преминаването през Румъния. Разрешава се относително лесно с изпращане на съобщения до съответните органи на Румъния. Връщат обратно разрешения за транзит натам и насам. За повече подробности на лични. В Унгария европейски паспорт и поканата за участие в състезание е напълно достатъчна.

_________________
Живко Антонов
СК "Shotgun Masters"
Тяжело в деревне без нагана.
И с наганом - тоже тяжело.

Продължавам с общото описание на състезанието, а частност ще се спра и на българския национален отбор.
Атмосферата на Шампионата между самите състезатели беше изключително радушна и приветлива. Да поздравиш непознат, да тичаш след колега, че му е паднало нещо от количката, да се сместиш под беседката ,че и колегата съседния скуад да влезе малко на сянка, да се отстъпи позиция за по-добър обзор на упражнението и т.н., ами нормална работа си беше. В този ред на мисли, ще отворя една скоба, на състезанието имаше щандове на Бенели, Берета и Дерия /това бяха и основните оръжия, които се използваха от състезателите/ , не знам къде си бяха мислили, че отиват "мериджейте" на тези фирми, но освен шапки, гащи и тениски плюс някакви дреболии, нямаха нито едно резервно пинче,да не говорим за друго. А факта, че на състезанието нямаше оръжейник, вече е минус за организаторите. Стигна се до ситуации с обикаляне на стрелбището със съответния чаркалак в ръце и молба " Ако може да услужите". Наш състезател стреля по-голямата част от състезанието с ръчка за зареждане осигурена по линия на международната взаимопомощ. Аз предоставих пружинка и съчмичка за предпазител, в съседния скуад един чарк се въртеше между две пушки. Доколкото знам, никой не остана да гледа тъжно с неработещо оръжие, но това се дължеше изцяло на итернационално взаимодействие между състезателите. Всичко описано по -горе не изключваше конкуренцията за местата в класирането. Ще продължа още малко за състезателните оръжия. Гън чек при регистрацията, последващи проверки на самите упражнения, при това не само на оръжието, но и на оборудването /колани, носачи за патрони и т.н./ някои неща се наложи да се преправят непостредствено на рейнджа. Малко за тунингите, традиционно най-вече в дивизии "Оупън" и "Модифайт", сега за чест на наш бай Вълчо Подбалкански, такива брадварщини, каквито видях, не говоря за ефективност, а като изпълнение, най-вече при портиране на цеви, по нашите ширини много рядко могат да се видят. Не зная на какво се дължи.
За Българския национален отбор. Благодаря на всички колеги за времето което прекарахме заедно.
По хронология на събитията, още в предварителната част от подготовката всеки се включи с каквото можеше. Беше създадена комуникация. Ръководството на федерация във всеки един момент, беше наясно какво се случва. Осигурени бяха контакти относно документи за пътуване с оръжие и боеприпаси. Уточнени бяха броя на автомобилите, знаеше се кой , с кого и кога ще пътува. Това беше и на отиване и на връщане. За откриването вече писах по-горе, за участието бяхме разпръснати по различни скуадове по двама българи в скуад, а също така стреляхме и в различни смени, това го бяхме предвидили като възможност още в България и нямаше проблем с транспорта. Всеки от отбора имаше пълен достъп до информацията за особености на вече преминати от съотборниците упражнения. Без национална фланелка, не беше произведен нито един изстрел. При шут офф- а за участието на Митко, всички бяхме заедно и дано не сме му досадили много при участието му. Но се надявам, че с всички нас зад гърба си е имал и малко повече уверност. Много национални фланелки бяха традиционно разменени в края на състезанието,а казахстанския национален отбор получи и бутилка хубаво българско вино от нас.
За класирането, ами за пръв път вкарахме човек в шут офф-а, много добри дебютни представяния, като цяло надскочихме възможностите си. Не очаквахме толко добро представяне, за нивото на което е дисциплината в България. Не мисля, че можехме да вземем нещо много повече от постигнатото. Това което много ни липсва, са категория лейди, джуниор и състезатели под 30 години, а също така и наши съдии. Но това са проблеми, които са извън тази тема.

_________________
Живко Антонов
СК "Shotgun Masters"
Тяжело в деревне без нагана.
И с наганом - тоже тяжело.