Завърши Европейското първенство по динамична стрелба с гладкоцевно оръжие.
За Европейското първенство като цяло, ще напиша отделен систематизиран пост.
Моето участие премина в Скуад 31 , аз , Димитър Димитров , австриец, семейна двойка испанци и няколко от гръцките ни съседи.
Никога не бях стрелял с бате Митко / от тук нататък ще го наричам така/ . Познавахме се бегло, покрай едно от оръжията с което стреля, а ни предстояха ни 4 дни стреляне заедно.
Какво ми показа бате Митко за тези четири дни. Показа ми, как състезател , застава на стартовата позиция и след сигнала и дава всичко, което може и има. Експлозия от всичката сила, воля и умения, концентрирани в момента и на това място. Виждах, как след изпълнение на упражненията и отчитане на резултатите, не стигаха сили, за да се преминат 10-тина крачки и да се постави оръжието на пирамидата. Видях, как грохнал се събира всичко, което го има и го няма, за да се продължи до край. За четири дни и 24 упражнения, нито веднъж не чух оплакване, коментар на действия на съдии или другите състезатели, успех или неудача, се посрещаха винаги спокойно и ведро.
Бате Митко, коментара ти „Ох, ще взема да умра тука“ го отдавам на липсата на възможност да докопаш от охладената вода на съдиите .
Как един път не остави испанката /единствената лейди в скуада/ да ти гледа гърба на брифинг на сцена. Показа ми и как човек никога не стрелял шут-офф, се изправя пред триста души от елита и достойно защитава и името си и България.
Много по-късно си дадох сметка и колко си помогнал, като съотборник с поведението и присъствието си, за да се справя с бруталните засечки през първите два дни и да приема с подобаващо поведение санкционирането си в край на състезанието. Всъщност научих и много други неща.
Бате Митко, благодаря ти за тези четири дни! Ако някога имаш нужда от човек на стейджа до теб, за мен ще е чест.