http://focus-news.net/opinion/2018/03/0 ... ovski.htmlСлово на министъра на отбраната Красимир Каракачанов при откриването на паметник на полк.
Борис Дрангов в двора на Военната академия „Г. С. Раковски“
2 Март 2018 | 15:30 | Агенция "Фокус"
Уважаеми г-н президент,
уважаема г-жо председател на Народното събрание,
уважаема г-жо кмет,
уважаеми г-н вицепремиер,
народни представители,
г-н началник на отбраната, г-н началник на военното училище,
г-да генерали, офицери и сержанти
Няма нищо случайно в живота на полк. Дрангов. Роден на 3 март – датата, на която за десетилетия напред се
разписва българския национален идеал. Няма нищо случайно в неговия живот, защото той го посвещава
именно на този идеал – освобождение на останалите под робство Македония и Тракия и обединението на всички български земи. Роден в един от
тези градове, останали под робство след Берлинския конгрес – хубавия български град Скопие. Отдава живота си на тази освободителна кауза не
само като български войн, но и като воевода на четите на ВМРО. Участва в две въстания – Горноджумайското в 1902 г. и Илинденско-
Преображенското – 1903 г., три войни – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна, и загива на фронта като доблестен офицер и командир,
който винаги казва на своите войници „След мен“ и тръгва в атака. Така, изправен на окопа, загива. Загива, но остава като пример не само за
поколения български офицери, остава като пример и за своето семейство, остава като пример и за онези дейци, които положиха живота си за
освобождението на Македония. Неговият син – Кирил Дрангов, също загина именно в осъществяването на бащиния общобългарски национален
идеал, като борец за свободата на Македония. Нека да се замислим нещо друго. В българската история има стотици славни, велики български
войни и военачалници. И въпреки че ние след 1944 г. забравихме песните и стиховете за тях, именно в онези земи, за които Българската армия
жъна славните си победи и даде стотици хиляди жертви, в земите на Македония песните за тях бяха запазени. И наред с песните за ротните
командири Бърдаров, Тома Давидов, и днес в Скопие се пее и в цяла Македония песента „С нас е подполковник Дрангов“. Да, с нас е, защото
днеска виждаме и паметника. Неговият поглед е устремен към онези български земи, за които воюваха славните български войни, за които
загиваха десетки и стотици хиляди българи, за които загина и самият полк. Дрангов. Вечна памет. Да живее България!