Интересна е също позицията на високата порта. Когато сърбите ни нападат, ние формално молим за помощ Османската Империя, нищо че Съединението ощетява тях а не Сърбия. Основанието е, че съгласно статута на България след Берлинският Конгрес, ОИ е гарант за сигурността на новата държава.
Османската Империя отговаря на молбата и изпраща на разпореждане на Капитаните, цял батальон. Докато в София се чудят какво да правят с турският батальон под българско командване, нашите пречукват сърбите и войната е прекратена от великите сили.
Някой интересни факти:
- Дори шефа на българският генерален щаб е бил само капитан.
- Капитаните са нямали достатъчно тевтерчета и са писали заповедите и от двете страни на всяко листче(а ние сега се оплакваме!).
- Никой не е очаквал, че след напускането на руските офицери, българската армия ще е боеспособна.
- Легенда е че войната е инициирана от “крал” Милан. Реално сръбската интелигенция и върхушка са търсили повод да откъснат парчета от България още от освободителната война. Граф Игнатиев е трябвало да се бори с това. Това е и една от причините да избере София за столица. И да откаже помощ от Сърбия във войната. Така че Милан напада България, за са угоди на народа си. За Сърбия войната е просто продължение на “шопското възстание” и опитите да прилапат всичко до Сранджа.
-Български студенти се връщат чак от САЩ, за да се включат като доброволци във войната.
И малко градска легенда
Разбира се всичко свършва, когато Английската Империя подкрепя съединението. Но легендата е че френският представител на конференцията е имал за жена полякиня. И тя му е казала, че ако той не подкрепи българите, тя ще престане да изпълнява съпружеските си задължения.