Своеобразен връх на българския военен гений е славната Дойранска епопея. След успешната настъпателна операция на Първа българска армия само за три месеца, от 1 октомври до края на декември 1915г. българският войник успява да върне в пределите на родината исконните земи на Санстефанска България. От края на декември 1915г. до средата на август 1916г. на фронта в Македония цари затишие. По заповед на командването започва изграждането на мощна отбранителна линия, включваща окопи, ходове за съобщения, бетонни укрития за личния състав, телени заграждения, система от пътища за връзки с тила. В същото време Съглашението трупа войски в Солунския укрепен лагер. Към края на юли 1916г. там вече има около 330 000 войници и 1436 оръдия. Командването на съглашенците взема решение за извършване на пробив на нашите позиции при Дойран, единственото място на македонския фронт с по-ниски хълмове и широки долини между тях. Три щурма издържа нашата армия в продължение на три години. Първият щурм е 9 август 1916г., когато френската артилерия открива масиран огън по българските позиции. Построените укрепления изиграват своята роля и нашите войски понасят леки загуби. В течение на 9 дни френските атаки хладнокръвно са отразявани от пехотен и картечен огън. Артилерията ни действа точно и нанася тежки загуби на противника още в изходните райони за настъпление. На 18 август, понесли ужасяващи загуби, французите се отказват от щурма. Първият щурм приключва с победа на българите. Но това е само началото на драматичните събития, които се разиграват край тихите води на Дойранското езеро. На 3 март 1917г. Дойранският участък от фронта е зает от Девета плевенска дивизия, в състав 34 500 души, командвана от ген. Владимир Вазов. Той хвърля големи сили за доизграждане на Дойранската отбранителна линия, като изгражда пет паралелни позиции с дълбоки укрития за личния състав, складове за продоволствие и боеприпаси, полеви болници, пътища, чешми и др. Вазов успява да получи над 200 оръдия (толкова имат и англичаните но с несравнимо по-голямо количество снаряди), 440 минохвъргачки и над 500 тежки картечници. Английският щурм започва на 21 април с мощен артилерийски обстрел по предната българска позиция. Огънят продължава до полунощ на 24 април. По нашата позиция са изстреляни 150 000 снаряда. Българските загуби са само трима ранени. В 0,30 часа започва пехотната атака на англичаните. Хиляди български войници излизат от укритията и откриват пушечен и картечен огън срещу настъпващите вериги. Огън отрива и българската артилерия, пестяща дотогава снарядите. Загубите сред атакуващите са чудовищни. Към 3,00 часа английските войски свирят отбой. На бойното поле остават 8 000 английски трупа. Отчаяното английско командване повтаря щурма на 8 май като в атаката се включва още една дивизия – три английски срещу една българска. Този път българската артилерия изненадва англичаните, свикнали тя да стреля само при атаката на противника. Неочаквано по данни от авиацията тя открива огън по изходните райони за настъпление на противника. Въпреки всичко към 21,00 часа англичаните атакуват. Шест атаки до 6,00 сутринта на 9 май отбиват защитниците на Дойранската предна позиция. Трите английски дивизии загубват през тази нощ от 75 до 90% от състава си. Завършва бляскаво с победа на българите и втория щурм. В началото на септември 1918г. съглашенското командване подготвя последна решителна операция на македонския фронт. Срещу 28 неприятелски дивизии, осем френски, четири английски, една италианска, шест сръбски и девет гръцки българите имаха своите 12 дивизии с 1231 оръдия и 2813 картечници. Само на Дойран срещу 34 500 български мъже от Девета плевенска дивизия бяха застанали четири английски и две гръцки. Фронтът, отбраняван от нашата дивизия е 14 км. Артилерийската подготовка англичаните започват на 17 септември. Тук англичаните за първи път използват газови снаряди. Нашите войници обаче са обучени и успешно използват газови маски (противогази). До сутринта на 18 септември англичани и гърци изстрелват 350 000 снаряда. Добре укритите български войници дават само 9 убити и 40 ранени. В 5,00часа на 18 май англичани и гърци тръгват в атака. Вървят в гъсти вериги, разчитайки на мощната артилерийска подготовка. Достигайки на 50 метра от нашите позиции 30 000 български войници откриват залпов огън с всички огневи средства. Пред българските окопи се образуват канари от противникови трупове. Ужасени англичаните отстъпват по направление на долините. Там по заповед на ген. Вазов българската артилерия предварително е подготвила съсредоточен огън, който предизвиква огромни загуби за противника. Въпреки понесените големи загуби в 2,00 часа английската артилерия отново открива мощен огън, предимно с газови снаряди. На разсъмване англичаните отново тръгват в атака. Командващият ген Милн събира и изпраща в строя и последните си резерви. Битката продължава три часа. Чувствайки решителността на битката българските артилеристи вече не пестят снарядите. Близо двестате български оръдия с изключителна точност поразяват противниковите батареи и пунктовете за съсредоточаване. Тук нашата артилерия използва за първи път и газови снаряди. Особено унищожителен е преградния (заградителния) огън, който се изпълнява пред фронта на настъпващите войски на противника от първа линия и пред подхождащите втори ешелони и резерви. Загубите за противника са огромни. По английски данни в битката от 16 до 19 септември са загинали около 40 000 англичани и 20 000 гърци. Загубите на Девета плевенска дивизия са 494 убити и 1208 ранени. Такава бляскава победа е рядкост в световната военна история. Отбраната на Дойран и днес се изучава във всички военни академии по света. Най-важните изводи са следните. Противникът има превъзходство по отношение на количеството на артилерията, калибъра и далекобойността и количеството на боеприпасите, избора на огневи позиции и възможността за маньовър, въздушното разузнаване и наблюдение, масирането на огъня на артилерията и др. Въпреки това той не успява да застави българската артилерия да замълчи. Всеки опит на неговата пехота да премине в решителна атака е спиран от своевременния, точен и унищожителен огън българската артилерия. Огромна и трудна организаторска работа извършват българските артилеристи за подготовката и воденето на тези решителни боеве. На първо място трябва да се посочат героичните усилия на артилеристите по оборудването на бойния ред в планинско-гориста местност. Много добре са организирани и непрекъснато се водят от артилеристите разузнаването и наблюдението на противника. Особено внимание е отделено на взаимодействието с пехотата. Уточнени са сигналите за извикване, прекратяване и пренасяне на огъня
... от тук ..
http://www.pv-ma.bg/struktura/katedri/PA/praznik.html