logo
Всичко за оръжието и мунициите на едно място

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Дата и час: 28 Мар 2024, 10:50




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 34 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнение Публикувано на: 01 Окт 2010, 15:16       Заглавие:  
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Online

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31368
Местоположение: Sofia
паметната за българската история река Черна (“Црна”)!

Изображение

Изображение

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


Последна промяна Ivo III на 01 Окт 2010, 19:22, променена общо 1 път

 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 01 Окт 2010, 15:16       Заглавие:  
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Online

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31368
Местоположение: Sofia
имам още много снимки ... над 2000 са!

българския консул в Битоля ни посрещна
и ни оказа много голямо съдействие и помощ!


...

следва продължение ... за днес толкова :)

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 01 Окт 2010, 16:08       Заглавие:  
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Online

Регистриран на: 23 Ное 2006, 20:53
Мнения: 1161
Винаги сме губили битките заради политици, а не заради войници. Даже поради липса на кадърни политици и управляващи сме си вкарали от вън - Батенберг. Човек участвал в битки даже раняван, за когото честта е над всичко.

_________________
Тодор Терзийски


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 01 Окт 2010, 16:13       Заглавие:  
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Online

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31368
Местоположение: Sofia
за конкретната битка .. са ни оставили без муниции, без снаряди
на ден се полагали по 3 патрона на обикновен войник!

въобще .. недоумявам .. с какъв кураж са се сражавали на този гол, каменен връх
и то .. без муниции .. и подръжка


около Битоля има много интересни места .. които възнамеряваме да посетим
едно от тези места е .. Червената стена над Битоля ..
там казват че има запазени цели бункери, складове, сандъци със снаряди и патрони ..
даже и бутилки с френски коняк

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 04 Окт 2010, 11:58       Заглавие:  
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Online

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31368
Местоположение: Sofia
порових се .. за други материали за Каймакчалан :)

ето от други форуми
http://forum.airsoftbulgaria.com/index. ... 817.0.html

2007
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Bo ... sb=9&part=

2008
http://www.hulite.net/modules.php?name= ... sc&start=0

2009
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Bo ... sb=5&part=
sniki ot 2009
http://picasaweb.google.com/suleneva/Ma ... 8779484338

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 05 Окт 2010, 11:47       Заглавие:  
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Online

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31368
Местоположение: Sofia
на следващия ден .. обиколихме известните български военни гробища около Битоля

но нещо ме шокира .. много след като разгледах материалите на други българи които са ходили по тези места


на тази снимка от предни години .. няма табелите са изкъртени, надписите заличени
в пътеписите се споменава че е българско военно гробище!
Изображение


а ние заварихме .. чисто нова табела .. че е сръбско!
Изображение

табелата!
Изображение



издълбания надпис на входа!
Изображение

Изображение


разрухата в самото гробище
Изображение

Изображение

Изображение

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 05 Окт 2010, 11:54       Заглавие:  
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Online

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31368
Местоположение: Sofia
същия модел табела .. я видяхме на още едно военно гробище!

запазени за българските гробове на офицери които са в дворовете на църквите!
наскоро македонски духовник е искал да ги събере всички в обща костница!!!
но .. благодарение на яростаната реакция на деятели от България .. не е успял!

ще пускам още снимки ...

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 05 Окт 2010, 12:03       Заглавие:  
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Offline

Регистриран на: 29 Юни 2006, 19:49
Мнения: 5427
Макетата ще се окажат доста долна паплач!

_________________
https://www.facebook.com/Alex-Koussev-I ... 120281732/
NOT A LUCKY ALPHA


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 17 Окт 2010, 12:09       Заглавие:  
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Online

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31368
Местоположение: Sofia
http://www.focus-news.net/?id=f16125



Връх Каймакчалан – 94 години по-късно
16 октомври 2010 | 18:03 | Агенция "Фокус"

Защото Каймакчалан е свято място за нас
„Ще минете през един музей на открито” – с тези думи Панде Евтимов изпрати българската група на похода 90 години от края на Първата световна война през лятото на 2008 година по върховете на Галичица и Баба планина. „Македония е един музей на открито; музей на борбата, на надеждата; на кръвопролитията от най-кървавата световна война...”. Част от музея на Първата световна война е връх Каймакчалан с позициите и следите от Македонския фронт от 1916 година. Посети го група от 12 българи, предимно от секцията по Военна история във Военна академия „Г. С. Раковски” през септември 2010 г., когато се навършиха 94 години от сраженията в тази част на фронта.
Без следа от българските военни гробища от Първата световна война е днес връх Каймакчалан в Нидже планина. Въпреки че сраженията са продължили почти целия септември на 1916 година, днес горе, на самия връх, са останали следите от позициите, траншеите, укрепителните съоръжения, окопите на войските. Останали са големите дупки, в които са закрепвани оръдията на артилерията, за да защитават склона. В пръстта, сухата трева и между камъните може да се изровят пълнителите и куршумите. От земята излиза и стара френска манерка. Снимката на намерените железа, събрани от един съвсем малък участък от позициите, обикаля цялата група. Как са изграждани укрепленията в скалите и камъните на тази надморска височина, как са се снабдявали с вода, храна и оръжие, е въпрос, който и днес предизвиква удивление.
Паметта на загиналите сръбски воини е почетена със сръбски военен мемориал - костница на върха и с параклис. За другата страна няма никакъв спомен. По тази причина идеята на Секцията по военна история във Военна академия „Г. С. Раковски” на върха да бъде поставен паметен знак по случай 95-ата годишнина от сраженията, която ще бъде отбелязана през 2011 година, заслужи подкрепата и симпатиите на участниците в тазгодишното изкачване на върха и на тези, които са били на Каймакчалан предишни години.
Връх Каймакчалан, по традиция смятан за сакрален за сърбите, е място, където в продължение на близо месец са се сражавали и български войници от три български полка, предимно артилерия и пехота. Всяка година през септември в Битоля и на историческите места на Каймакчалан сръбски делегации и граждани отбелязват годишнината от сраженията. Венци и цветя срещаме по оградите на сръбските гробища (някои от които са с изкъртени плочи, така че не се знае всъщност чии са) по целия път при изкачването към върха. Венец има и в сръбския параклис – от град Смедерево.
Българска такава традиция няма. Посещенията на Каймакчалан са периодични, от отделни групи българи, най-често запалени планинари или любители на военната история, в чийто род е останал спомен за Каймакчалан. Тъй като си го знаем, изслушваме и забележките на нашия шофьор докато джипката се катери по стръмния и изровен път. „Сто години чакахте, сега ви текна”, казва шофьорът от Битоля, в отговор на нашето възмущение, че никъде не са останали български военни гробища. Има френски, има германски, има сръбски, но български няма – нито в селата, нито в подножието на върха, нито по пътя към Каймакчалан, разказва той.
Идеята за посещението дойде от подробното проучване на историята на 11-ти пехотен Сливенски полк, казва полк. Станчо Станчев, началник на секция „Военноисторически изследвания и поуки от практиката” във Военна академия „Г. С. Раковски”.

Следите остават
Почти до самия връх (2521 м) край пътя върху един от огромните камъни е поставен цял невзривен снаряд , също спомен от онова време. В първия момент всички искат „да си го вземат”. В следващия – се сещат какво означават невзривените боеприпаси, както и за факта, че снарядът е тук вече 94 години. Отвреме навреме ги разместват между камъните, или ги разнасят насам натам, но пак остават на върха , разказват местните. Докато цялата група се впуска да разглежда позициите от южната част на връх Каймакчалан, шофьорите на джипките почиват.
Запазването на позициите и укрепленията по фронтовата линия, наричана в България – Македонски фронт, а на Запад – Солунски или Южен, изглежда уникално. Една от причините, освен високата надморска височина и трудния достъп, е граничният район, в който попада Каймакчалан. Пътят се вие ту от едната, ту от другата страна на границата. Граничните камъни също предизвикват усмивки, тъй като македонските са от времето на Социалистическа Федеративна Република Югославия (СФРЮ). Гръцките са с надпис „Елада”. От върха се вижда Островското езеро в Гърция. Недалеч от него е село Чеган, описано от етнографа Васил Кънчов като българско през втората половина на ХІХ век, откъдето са родом ред войводи и участници в Македоно-Одринското опълчение.
Един от склоновете на върха е запазил много добре и укрепленията, в които ясно личат амбразурите . Запазени са няколко помещения, изградени от камък. Като легенда върви разказа, че някога на върха е имало и български параклис. Дали изобщо днес има останки от него, също е трудно да се каже. На няколко места по склона има полусрутени стени, ъгли и основи на каменни помещения, използвани през войната. Фронтовата линия, разположението на военните части, логистиката, сраженията, човешкият фактор, материалният фактор, географският фактор, микроисторията на войната са все неща, които тепърва ще осмисляме.

Едните и другите
На най-високата точка на върха, който носи името на Свети Илия, се издига сръбски параклис. Свети Илия, чиято традиция в Странджанско например е подобна – името му да носи най-високата точка, където са гръмотевиците, защото се свързва с бурите, с гръмотевицата. В параклиса е урната със сърцетона швейцареца Рудолф Арчибалд Райс, „голям приятел на сръбския народ”, починал на 8 август 1929 г. Желанието му било неговото сърце да остане горе на връх Каймакчалан, за който в сръбската литература е и определението „най-трагичният връх в сръбската история”. Параклисът е поддържан и това личи от пръв поглед. Освен венците, оставени по време на честванията на годишнината през септември, свещите в свещниците са били запалени само преди няколко дни. В тетрадката за впечатления основно посланията са сръбски. С почит, уважение, преклонение, без изключение тук са се записвали сръбските туристи и държавници, посетили параклиса, за да почетат своите герои. Оградата на параклиса е от бодливата тел, използвана за окопите и отбранителните съоръжения. Бодливата тел се оказва сред постоянните „артефакти”, които намираме по маршрута на фронтовата линия. През 2008 година по време на похода за 90 години от края на Първата световна война в района на връх Томорос на Галичица планина по същия начин в камъните бяха затиснати парчетата бодлива тел, а възрастните хора разказваха, че с години техни дядовци и бащи са я използвали в селскостопанската работа. За украса на сръбския параклис са използвани и снаряди и авиобомби от времето на войната.

Костницата
Костницата на Каймакчалан се намира до поляната, до която стигат джипките. Встрани от нея, в дълбок ров, обрасъл с бодли и трева, се виждат нахвърляни строителни отпадъци, останки от желязо, бетон и камъни. Групата се взира с очакване да види следи от български кръстове, паметници или нещо друго, но въпреки това остават само въпросителните около голямата строшена плоча с християнски кръст на нея. Счупена, намазана със синя боя, дали е била част от български паметник – е много възможно. Сега е в треволяците и боклука, сред пластмасови и стъклени бутилки. Вляво ниско долу от хълма с костницата, се вижда голяма вълнообразна поляна. Заради правилните и симетрични вдлъбнатини , се появява предположението, че е възможно това да са следи от военно гробище. Както и за българския параклис обаче, сигурни доказателства, че е така няма, разказът върви устно и в интернет, подплатен със снимки на полурухнали стени от каменните сгради на Каймакчалан. Знаем, че трябва да ги има, защото не може да ги няма, защото на много места, където е била българската войска по Южния фронт следите са останали; четем за тях в спомените, издадени в първите години след войната, някои от които едва сега се преиздават, в кореспонденцията и периодичния печат от периода на войната. Знаем, че ако са изградени паметник или параклис, ако са възстановявани български гробища, би могло да е станало между 1941 и 1944 година, но така или иначе, в момента не ги намираме.
Над костницата е издигнат голям мраморен саркофаг с надписи за сръбските герои. За да се влезе в нея, трябва да се отвори капакът, затиснат с камък върху цимента. Слиза се по стълбите на около 2,5 метра дълбочина. Там са подредени костите и черепите на загиналите. Въпреки че мемориалът е сръбски, е ясно, че тук са събрани костите на загиналите при близо едномесечните сражения. Пак без доказателства и пак по пътя на логиката – се смята, че в костницата – няма как да няма – тленни останки на български войници. И все е необяснимо – къде са били техните гробища, кога са били разбити, кога са изоставени, по какъв начин горе са следите само на едната воювала страна.
Каменистият връх не е подходящо място за изграждане и поддържане на военни гробища. Въпреки това в архивите се намират единични снимки, които показват такива и на Каймакчалан. Днес от тях са останали единични гробове по южния склон на върха. Тези, които се четат, са сръбски. Има и остатъци от прости метални кръстове , счупени и ръждясали от времето, за които няма никаква индикация какви са.
Каймакчалан и 11-ти пехотен Сливенски полк
След материала Пътят към връх Каймакчалан - 94 години по-късно, с „Фокус” се свърза Елена Захариева от Габрово. Четейки за сраженията на 11-ти пехотен Сливенски полк на Каймакчалан, тя се е досетила, че през лятото, при посещението й в Сливен, на портала на полуразрушеното изоставено поделение е имало барелеф с надпис „Каймакчалан”. Историята на поставянето на барелефа засега не е известна, но с ликвидирането на поделението е ясно какво бъдеще го очаква – най-вероятно ще бъде отмъкнат за скрап, тъй като сградите вече са изоставени и не се охраняват. Засега обаче това остава една от следите в Сливенско – спомен за сраженията на върха на войниците от 11-ти пехотен Сливенски полк.
Денка КАЦАРСКА

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 17 Окт 2010, 12:46       Заглавие:  
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Online

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31368
Местоположение: Sofia
http://www.focus-news.net/?id=f16003

Пътят към връх Каймакчалан: 94 години по-късно
02 октомври 2010 | 17:02 | Агенция „Фокус”

12 българи изкачиха историческия връх Каймакчалан на Нидже планина на 18 септември 2010 г. Групата беше предимно от Секцията по военна история във Военна академия „Г. С. Раковски”, с ръководител полк. Станчо Станчев, началник на катедра „Военна история и поуки от практиката” във Военна академия. През септември се навършват 94 години от сраженията на връх Каймакчалан през 1916 година по време на Първата световна война. Сраженията се водят с променлив успех от 12 до 30 септември. Според статистиката – на южната страна на върха са позициите на пет български дружини, с 4 артилерийски батареи. От страната на Антантата са две сръбски дивизии, френски батареи и 2 руски бригади. В хода на сраженията на няколко пъти на върха се променят позициите, отстъпват се участъци, след което отново се завземат. Има редица нощни атаки, както и артилерийски обстрел на позициите, следите от който са видими и днес. За това – как се променят съотношенията на силите, свидетелстват някои от укрепленията на южния склон, които, в зависимост от посоката на атаката, са обръщани ту надолу в едната посока, ту нагоре в обратната. На 30 септември, след като остава без муниции, българската войска се изтегля от Каймакчалан на север. Върхът е завзет от сърбите с цената на много жертви, а днес на него може да се види костницата за загиналите 4000 сръбски войници, както и сръбски параклис, изграден в памет на загиналите. Каймакчалан се слави като тяхна светиня; защо в България сме се отказали от това знаково име през годините, е повод за други въпроси.
Освен върха и панорамата край него, четиричасовото изкачване (с уазка) до Каймакчалан също е не по-малко интересно. Преминава се и покрай пост на македонската Гранична полиция, които също са свикнали да виждат посетители на върха, предимно от другата съседка. Сръбски военни гробища, макари и изоставени, се виждат на различни места край пътя. „Няма български, няма нито едно българско, никъде няма български” – уверява ни непрекъснато шофьорът. За доказателство, сам ни води на едно от сръбските военни гробища, което не се вижда от пътя и ние го пропускаме.
Разстоянието от подножието до върха е около 30 – 32 километра; гората се редува от широколистна долу, през иглолистна до голи върхове и каменисти била непосредствено преди връх Каймакчалан. За това – как се изграждат отбранителни съоръжения на тази надморска височина и какво е останало от тях след 94 години - по-късно.
Връх Каймакчалан в Нидже планина на гръцко-македонската граница днес е място на поклонение от страна на сръбските институции и граждани. Българи се качват сравнително рядко, въпреки че са минали само три поколения от времето на тези, които се сражават там по фронтовете на Първата световна война, предимно – 11-ти пехотен Сливенски полк. В интернет има няколко разказа и пътеписи със снимки от изкачването на български групи на Каймакчалан, откъдето става ясно, че през юли 2007 година върхът е посетен от голяма група от 21 българи, автори на снимки и разкази, публикувани във военни форуми.
Каймакчалан е знаково място в българската военна история от Първата световна война, въпреки че днес трудно дефинираме с какво точно го свързваме. Почти напълно непозната е и причината така да се казва и една от софийските улици. През септември 1916 година в тази част на Македонския фронт се сражават българските части срещу сърби, французи, англичани и руснаци. Следите от фронтовата линия на върха са безспорни и видими и днес – от укрепленията и боевите линии, до ръждясалите гилзи, снаряди и осколки в камъните.
Интересен е не само върхът, а и пътят до Каймакчалан. Сръбските гробища, покрай които преминава пътят, са буренясали, но ги има. Български няма или поне – не се намират. Остава въпросът – срещу кого са се сражавали сръбските войници, при положение, че другата страна „я няма”. Макар и тревясали, с изпопадали паметници, със заличени букви по тях, сръбските гробища са там, в подножието на върха, по пътя към Каймакчалан, край обезлюдените села по македонско-гръцката граница. Само за едно изкачване до върха, може да се мине най-малко покрай четири – в Скочивир, зад селската църква и още три край пътя за Каймакчалан. През септември по традиция в Битоля се провеждат сръбските възпоменателни прояви на местата на сраженията, затова още личат венците и цветята, оставени в памет на загиналите. Български гробища няма; говори се за българско гробище в Скочивир, говори се за разрушен параклис, но така или иначе – липсват. Колебания предизвикват и изкъртените букви на старата плоча на едно от сръбските военни гробища срещу река Черна край пътя за Скочивир. Буквите върхустарата плоча над входа на гробището са старателно заличени до степен от тях да не остане абсолютно нищо; дали в по-късен период гробището е „припознато”, също не може да се коментира. При изкачването нагоре - също се преминава и покрай един – два самотни каменни паметника. Надписите им са нечетивни, бурените около тях са по-високи от самите паметници. Въпреки взирането и разпитването по обезлюдените села, където на места са останали по десетина жители, остава неясно къде са били гробовете на загиналите българи.
Най-страховито изглежда гробището, което е на 20 – 30 минути по-нагоре от чешмата. Навътре от пътя, между дърветата, се виждат нападали и изкривени надгробни камъни, каменни плочи и кръстове. Някои са разкопани, не е ясно дали е от иманяри или пък причините са други – може би роднините да пренесат костите на загиналите. Въпроси възникват и покрай древната традиция на Балканите – че кости на мъртви се пренасят само в много краен случай, когато... Буквите на плочите се четат трудно, но сръбските имена личат. Разположено встрани от пътя, гробището се вижда само при взиране или – ако водачът го покаже. На него няма следи от скорошно посещение покрай годишнината през септември.
По пътя към върха се преминава покрай ”българската застава”, както я нарича шофьорът на джипката от Битоля. Разрушената каменна постройка, според надписа на югославския паметник, поставен на това място през 1974 година, е била българската погранична застава през 1944 година. На 25 август 1944 година в сражение на това място са загинали 7 югославски партизани, както сочи надписът – в сражение с „българската фашистка окупаторска войска”. Пътят е изграден също по време на войната. На едно от разклоненията, което продължава навътре в Нидже планина, шофьорът казва, че оттук започва „българският път”, за този до върха се знае, че е изграден от френски инженерни части. По билото вече често се виждат и граничните камъни по гръцко-македонската граница. От гръцка страна върхът изглежда по-достъпен, а донякъде има и лифт. От македонска обаче изкачването и слизането отнемат цял ден с автомобил, като в повечето време движението е като с влакче на ужасите. За да е по-ефектно, докато кара, шофьорът се обръща и назад, за да си говори с групата и основателно гордо коментира, че до Каймакчалан с кола може да се качат само истински шофьори; на асфалт всеки знае да вози. При изкачването и слизането на места джипът застава почти отвесно, а на два пъти по тесния път трябва и да се размине с насрещно идващ също джип и да заобиколи една лека югославска „Застава”, която неясно как също е успяла да се изкачи догоре.
Вода има на две места по пътя – голяма каменна чешма, с късен надпис, посветен на 7-ма македонска бригада от 1944 година, и на 1850 м надморска височина (връх Каймакчалан е на 2521 м). Отвсякъде панорамата и изгледът са уникални. От върха се вижда Островското езеро, но и при изкачването на няколко пъти се спира „за снимки”. Някъде преди върха, за някоя от разрушените каменни сгради, върви мълвата, че е била български параклис. Следи от него също няма. За да се възстанови поне в някаква степен паметта за загиналите българи на Каймакчалан, сред групата по военна история се появява идеята да се поиска разрешение за поставяне на каменен кръст на това място. Поводът е 95-ата годишнина от сраженията, която ще бъде отбелязана през 2011 година.
Денка КАЦАРСКА

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 17 Ное 2010, 00:57       Заглавие:  
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Online

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31368
Местоположение: Sofia
ето 725 снимки от експедицията!
http://storage.dynamic-arms.com/history ... 9.09.2010/

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 16 Фев 2015, 22:28       Заглавие:  Re: Изследователска експедиция - Каймакчалан, 17-19.09.2010г
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Online

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31368
Местоположение: Sofia
http://www.desant.net/show-news/31350/#

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 17 Фев 2015, 11:54       Заглавие:  Re: Изследователска експедиция - Каймакчалан, 17-19.09.2010г
 
Ветеран
Ветеран
Offline

Регистриран на: 14 Авг 2008, 13:33
Мнения: 745
Местоположение: София България
Поклон пред паметта на Българските войници!
Тръпки ме побиха от снимките и разказа ти!
Браво Ванка за експедицията и дано инициативата за възстановяване на паметните плочи бъде успешна!

_________________
AI
Practise is for those who are not the King!


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 23 Сеп 2016, 14:27       Заглавие:  Re: Изследователска експедиция - Каймакчалан, 17-19.09.2010г
 
Снайперист
Снайперист
Offline

Регистриран на: 27 Ное 2011, 22:46
Мнения: 475
:td: :angry: http://offnews.bg/news/Sviat-_12/Makedonetc-razbi-s-chuk-pametnika-na-zaginalite-balgarski-vojnitci-na_636545.html


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Непрочетено мнение Публикувано на: 20 Сеп 2019, 20:23       Заглавие:  Re: Изследователска експедиция - Каймакчалан, 17-19.09.2010г
 
Оръжеен гуру
Оръжеен гуру
Аватар
Online

Регистриран на: 16 Юни 2006, 21:59
Мнения: 31368
Местоположение: Sofia
https://armymedia.bg/archives/161550?fb ... WWv1q6oCaU

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...


 
Върнете се в началото
  Профил Започни разговор  
 
  Сподели темата във Facebook
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 34 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 9 госта



 
Иди на:  

Powered by phpBB © 2020 TheGunMan
This forum is operated and maintened by Stanislav Georgiev - Owner/Administrator, Jordan Cholakov - Adminstrator/Editor and Rossen Hristov - Graphic Designer/Potographer