http://www.focus-news.net/?id=f16125
Връх Каймакчалан – 94 години по-късно
16 октомври 2010 | 18:03 | Агенция "Фокус"
Защото Каймакчалан е свято място за нас
„Ще минете през един музей на открито” – с тези думи Панде Евтимов изпрати българската група на похода 90 години от края на Първата световна война през лятото на 2008 година по върховете на Галичица и Баба планина. „Македония е един музей на открито; музей на борбата, на надеждата; на кръвопролитията от най-кървавата световна война...”. Част от музея на Първата световна война е връх Каймакчалан с позициите и следите от Македонския фронт от 1916 година. Посети го група от 12 българи, предимно от секцията по Военна история във Военна академия „Г. С. Раковски” през септември 2010 г., когато се навършиха 94 години от сраженията в тази част на фронта.
Без следа от българските военни гробища от Първата световна война е днес връх Каймакчалан в Нидже планина. Въпреки че сраженията са продължили почти целия септември на 1916 година, днес горе, на самия връх, са останали следите от позициите, траншеите, укрепителните съоръжения, окопите на войските. Останали са големите дупки, в които са закрепвани оръдията на артилерията, за да защитават склона. В пръстта, сухата трева и между камъните може да се изровят пълнителите и куршумите. От земята излиза и стара френска манерка. Снимката на намерените железа, събрани от един съвсем малък участък от позициите, обикаля цялата група. Как са изграждани укрепленията в скалите и камъните на тази надморска височина, как са се снабдявали с вода, храна и оръжие, е въпрос, който и днес предизвиква удивление.
Паметта на загиналите сръбски воини е почетена със сръбски военен мемориал - костница на върха и с параклис. За другата страна няма никакъв спомен. По тази причина идеята на Секцията по военна история във Военна академия „Г. С. Раковски” на върха да бъде поставен паметен знак по случай 95-ата годишнина от сраженията, която ще бъде отбелязана през 2011 година, заслужи подкрепата и симпатиите на участниците в тазгодишното изкачване на върха и на тези, които са били на Каймакчалан предишни години.
Връх Каймакчалан, по традиция смятан за сакрален за сърбите, е място, където в продължение на близо месец са се сражавали и български войници от три български полка, предимно артилерия и пехота. Всяка година през септември в Битоля и на историческите места на Каймакчалан сръбски делегации и граждани отбелязват годишнината от сраженията. Венци и цветя срещаме по оградите на сръбските гробища (някои от които са с изкъртени плочи, така че не се знае всъщност чии са) по целия път при изкачването към върха. Венец има и в сръбския параклис – от град Смедерево.
Българска такава традиция няма. Посещенията на Каймакчалан са периодични, от отделни групи българи, най-често запалени планинари или любители на военната история, в чийто род е останал спомен за Каймакчалан. Тъй като си го знаем, изслушваме и забележките на нашия шофьор докато джипката се катери по стръмния и изровен път. „Сто години чакахте, сега ви текна”, казва шофьорът от Битоля, в отговор на нашето възмущение, че никъде не са останали български военни гробища. Има френски, има германски, има сръбски, но български няма – нито в селата, нито в подножието на върха, нито по пътя към Каймакчалан, разказва той.
Идеята за посещението дойде от подробното проучване на историята на 11-ти пехотен Сливенски полк, казва полк. Станчо Станчев, началник на секция „Военноисторически изследвания и поуки от практиката” във Военна академия „Г. С. Раковски”.
Следите остават
Почти до самия връх (2521 м) край пътя върху един от огромните камъни е поставен цял невзривен снаряд , също спомен от онова време. В първия момент всички искат „да си го вземат”. В следващия – се сещат какво означават невзривените боеприпаси, както и за факта, че снарядът е тук вече 94 години. Отвреме навреме ги разместват между камъните, или ги разнасят насам натам, но пак остават на върха , разказват местните. Докато цялата група се впуска да разглежда позициите от южната част на връх Каймакчалан, шофьорите на джипките почиват.
Запазването на позициите и укрепленията по фронтовата линия, наричана в България – Македонски фронт, а на Запад – Солунски или Южен, изглежда уникално. Една от причините, освен високата надморска височина и трудния достъп, е граничният район, в който попада Каймакчалан. Пътят се вие ту от едната, ту от другата страна на границата. Граничните камъни също предизвикват усмивки, тъй като македонските са от времето на Социалистическа Федеративна Република Югославия (СФРЮ). Гръцките са с надпис „Елада”. От върха се вижда Островското езеро в Гърция. Недалеч от него е село Чеган, описано от етнографа Васил Кънчов като българско през втората половина на ХІХ век, откъдето са родом ред войводи и участници в Македоно-Одринското опълчение.
Един от склоновете на върха е запазил много добре и укрепленията, в които ясно личат амбразурите . Запазени са няколко помещения, изградени от камък. Като легенда върви разказа, че някога на върха е имало и български параклис. Дали изобщо днес има останки от него, също е трудно да се каже. На няколко места по склона има полусрутени стени, ъгли и основи на каменни помещения, използвани през войната. Фронтовата линия, разположението на военните части, логистиката, сраженията, човешкият фактор, материалният фактор, географският фактор, микроисторията на войната са все неща, които тепърва ще осмисляме.
Едните и другите
На най-високата точка на върха, който носи името на Свети Илия, се издига сръбски параклис. Свети Илия, чиято традиция в Странджанско например е подобна – името му да носи най-високата точка, където са гръмотевиците, защото се свързва с бурите, с гръмотевицата. В параклиса е урната със сърцетона швейцареца Рудолф Арчибалд Райс, „голям приятел на сръбския народ”, починал на 8 август 1929 г. Желанието му било неговото сърце да остане горе на връх Каймакчалан, за който в сръбската литература е и определението „най-трагичният връх в сръбската история”. Параклисът е поддържан и това личи от пръв поглед. Освен венците, оставени по време на честванията на годишнината през септември, свещите в свещниците са били запалени само преди няколко дни. В тетрадката за впечатления основно посланията са сръбски. С почит, уважение, преклонение, без изключение тук са се записвали сръбските туристи и държавници, посетили параклиса, за да почетат своите герои. Оградата на параклиса е от бодливата тел, използвана за окопите и отбранителните съоръжения. Бодливата тел се оказва сред постоянните „артефакти”, които намираме по маршрута на фронтовата линия. През 2008 година по време на похода за 90 години от края на Първата световна война в района на връх Томорос на Галичица планина по същия начин в камъните бяха затиснати парчетата бодлива тел, а възрастните хора разказваха, че с години техни дядовци и бащи са я използвали в селскостопанската работа. За украса на сръбския параклис са използвани и снаряди и авиобомби от времето на войната.
Костницата
Костницата на Каймакчалан се намира до поляната, до която стигат джипките. Встрани от нея, в дълбок ров, обрасъл с бодли и трева, се виждат нахвърляни строителни отпадъци, останки от желязо, бетон и камъни. Групата се взира с очакване да види следи от български кръстове, паметници или нещо друго, но въпреки това остават само въпросителните около голямата строшена плоча с християнски кръст на нея. Счупена, намазана със синя боя, дали е била част от български паметник – е много възможно. Сега е в треволяците и боклука, сред пластмасови и стъклени бутилки. Вляво ниско долу от хълма с костницата, се вижда голяма вълнообразна поляна. Заради правилните и симетрични вдлъбнатини , се появява предположението, че е възможно това да са следи от военно гробище. Както и за българския параклис обаче, сигурни доказателства, че е така няма, разказът върви устно и в интернет, подплатен със снимки на полурухнали стени от каменните сгради на Каймакчалан. Знаем, че трябва да ги има, защото не може да ги няма, защото на много места, където е била българската войска по Южния фронт следите са останали; четем за тях в спомените, издадени в първите години след войната, някои от които едва сега се преиздават, в кореспонденцията и периодичния печат от периода на войната. Знаем, че ако са изградени паметник или параклис, ако са възстановявани български гробища, би могло да е станало между 1941 и 1944 година, но така или иначе, в момента не ги намираме.
Над костницата е издигнат голям мраморен саркофаг с надписи за сръбските герои. За да се влезе в нея, трябва да се отвори капакът, затиснат с камък върху цимента. Слиза се по стълбите на около 2,5 метра дълбочина. Там са подредени костите и черепите на загиналите. Въпреки че мемориалът е сръбски, е ясно, че тук са събрани костите на загиналите при близо едномесечните сражения. Пак без доказателства и пак по пътя на логиката – се смята, че в костницата – няма как да няма – тленни останки на български войници. И все е необяснимо – къде са били техните гробища, кога са били разбити, кога са изоставени, по какъв начин горе са следите само на едната воювала страна.
Каменистият връх не е подходящо място за изграждане и поддържане на военни гробища. Въпреки това в архивите се намират единични снимки, които показват такива и на Каймакчалан. Днес от тях са останали единични гробове по южния склон на върха. Тези, които се четат, са сръбски. Има и остатъци от прости метални кръстове , счупени и ръждясали от времето, за които няма никаква индикация какви са.
Каймакчалан и 11-ти пехотен Сливенски полк
След материала Пътят към връх Каймакчалан - 94 години по-късно, с „Фокус” се свърза Елена Захариева от Габрово. Четейки за сраженията на 11-ти пехотен Сливенски полк на Каймакчалан, тя се е досетила, че през лятото, при посещението й в Сливен, на портала на полуразрушеното изоставено поделение е имало барелеф с надпис „Каймакчалан”. Историята на поставянето на барелефа засега не е известна, но с ликвидирането на поделението е ясно какво бъдеще го очаква – най-вероятно ще бъде отмъкнат за скрап, тъй като сградите вече са изоставени и не се охраняват. Засега обаче това остава една от следите в Сливенско – спомен за сраженията на върха на войниците от 11-ти пехотен Сливенски полк.
Денка КАЦАРСКА
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
