Самарското знаме е българско бойно знаме, един от най-важните военни символи на Българската армия. То е създадено от монахини от град Самара, Русия и е дарено на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878). То е единственото знаме в историята на България, наградено с орден За храброст.

Знамето се прочува по време на Битката при Стара Загора през лятото на 1877 г. Тогава е защитавано от знаменосци, намерили смъртта си при отбраната му - унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Известен в историята остава подвигът на подполковник Павел Калитин, който с героични усилия и цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен. Изнесено е от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от стихийно формирала се Знаменна група - унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев, осетинеца Николай Караев-Дудар и др.

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...

Самарското знаме е било ушито с три цвята плат (от горе надолу хоризонтално: тъмно червен, бял, тъмно син) с избродирани в средата златни кръстове. То е двустранно с две различни икони от двете страни на знамето. От едната страна в тях е избродиран образът на Иверската Богородица, а от другата образите на Светите братя Кирил и Методий. Размерът му е 185х190 см. Дръжката на знамето е с три ленти: синя с надпис „Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его“, червена с надпис „Самара-българския народ, 1876“ и бяла. Пиката на знамето е сребърна във византийски стил и е изработена по проект на граф Рошфор.

_________________
Изработка на висококачествеени български знамена