Аз флюсвам с това:
Приятел услужливо ми беше отсипал малко за проба и нямах представа какво е точно - нито опаковка му знаех, нито съдържание. Малко, малко, ама изкарах сума ти време. Вчера вече реших да си купя, че наличността взе застрашително да ми намалява. Течно е, с цвят на колофон, а както се оказа - има го и в съдържанието. Ползва се най-често в електрониката за почистване на калаени спойки и др. Иначе слагам по 4-5 ml на една тенджерка, в която има приблизително 13-14 кг разтопена сплав. В началото изпушва страшно, като миризмата е на борина/смола. Разбърквам известно време (максимум 1 минута) и го оставям за още толкова да поседи. После започвам да изгребвам всичко, което е избило и останало отгоре. Най-често изхвърлям една консистенция, която ми прилича на пясък с олово. Отдолу остава разтопената и пречистена сплав, която е като живак - лее се превъзходно, не ми запушва пещта, а получените куршуми са супер. Притеснявах се да не би да изхвърлям антимона, но при замерване на твърдостта им се оказа, че е 17-18 по Бринел. За сравнение, при измерване на куршуми с полимерно покритие, твърдостта им е 13-14, което е предостатъчно за нашите цели. Вярно, че използваната сплав е с 8% антимон, но успокоителното за мен в случая е, че не си променя качествата след флюсването.
Малко извън темата, но за пореден път установих, че правя най-точна стрелба и най-малки групи точно с тези куршуми - голи и смазани с домашно приготвена смазка (восък с литиева грес, съответно 70 % към 30%). Лея с алуминиев калъп на Лий, 6-гнезда, 125 грейна.
При стрелба пушат и цапат (не с олово), но пък съм страшно доволен и от точността им, и от поведението на оръжието, а не на последно място - от себестойността им
.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
.
