minavasht написа:
Не знам дали там имате достъп до компоненти от разглобени излишъци.
Тук преди купувах наедро по 10-на хиляди израелски .223, продавах част от тях на дребно , и ми оставаха 2-3000 без пари накрая.
Барута също вземах оттам, цените мисля бяха $60 за 4 кг, имам още няколко бутилки останали.
.223 е тегава работа за презареждане в големи количества, по няколко причини:
Повечето гилзи тук имат кримп на капсите и не може да се презаредят, ако не махнеш кримпа, което е бавна и пипкава работа.
Ресайзането иска доста усилие , и има голям шанс да заседне гилзата в дая, ако не е смазана, което означава че не може директно да се слага на прогресивна преса. Първо трябва да се смаже гилзата (Има различни смазки, аз си правех моя от ланолин и спирт), след това да се ресайзне, след това да се изчисти смазката, особено от вътрешната страна, защото иначе може да повреди капсата или барута (имах такива, където след като гръмна капсата барута не се запали, а си остана на жълтеникава топка, спряха да го правят, когато почнах да търкалям ресайзнатите гилзи в стърготини, което още повече забави процеса).
Мисля че накрая ми излизаха по 10 цента парчето, което обезсмисляше цялата процедура, защото руските патрони бяха по 16-17 цента, и сега се намират по 20 цента.
Напълно съгласен - не е лесно да се правят патрони за пушки. И ниските цени на 223 не оправдават релоудинга им. Проблема е, че ако стреляш успешно по дълги дистанции (300-600 ярда) трябват ти по тежки патрони по-прецизна обработка на гилзите (стабилност и consistency).
Все пак предварително обработена гилза (annealing/resizing и сортирани - изключвам военните излишъци и използвам гилзи изстреляни от моя АР-ка) може да мине на прогресивна преса (Dillon 550 for me). Барута все пак трябва да е предварително премерен на везна.