|
Щом има интерес, ще разкажа малко по-подробно:
Двата медала са златни и са спечелени от мен и двамата ми съотборници Драган и Ангелко (и двамата са топ стрелци на Македония, участващи в Балканска лига).
Аз стрелях в клас F-TR (Тarget Rifle), въпреки, че първоначално се бях навил да стрелям във F-Open. Първоначалните планове бяха такива, защото мислехме да направим отбор с Тишо Трифонов и Мишо Пунов в този клас, тъй като техните пушки са в калибри, неразрешени за F-TR.
Във F-TR са разрешени само калибри .223 Rem. и .308 Win., а моята е с втория. Освен това, в този по-ограничен клас не са разрешени за ползване рестове, а само двуноги и пушките се теглят с тях, за разлика от Open, където рестът не влиза в масата на оръжието. Т.е. с пушка за F-TR можеш да стреляш в Open, но обратното не става.
Обаче, плановете са едно, а реалността - друга!
В деня преди да тръгнем към бъдещите си победи (като предишното ни участие в такъв състав), Тишо се обади по телефона и с половин уста каза такова ... онакова... няма да дойда по неотложни лични причини.
И ние с Мишо, пред свършен факт, грабнахме пушките (аз една, той - две) и тръгнахме.
Както вече споменах, пътуването, посрещането, настаняването, всичко беше супер и няма да се повтарям. Ще пиша само за състезанието.
Тъй като нямахме отбор с Мишо, Драган Йовановски (стрелец от отбора на Kahles) ми предложи да направим обор с него и съдружника му. Поканата беше чест и шанс за мен, защото съм виждал резултатите им и знаех, че са много добри стрелци. Те също ме познаваха и ми гласуваха доверие.
Първата стрелба за F-TR на 08.10, по жребий се падна на 300м. Трябваше да стрелям от 9 ч. - първата смяна, но имаше проблем с коридора ми и ми предложиха или да стрелям от моя коридор в съседната мишена, или да изчакам втора смяна. Съотборниците ми също попаднаха в тази смяна, но при тях нямаше проблеми.
Времето сутринта беше доста студено. Слънцето грееше вече, ама не топлеше (Часовникът там е с един час назад). Във въздуха имаше фини капчици, които с просто око не правеха впечатление, но през 24-кратното увеличение на оптиката правеха мишените неконтрастни и леко размазани. И колкото и да се опитваш да фокусираш, подобрение няма. Иначе вятър - почти никакъв.
Казах си, супер се получи! Ще изчакам половин час първата смяна и нещата ще се подобрят!
Изчаках, дойде ми редът и ... като погледнах през оптиката, нещата сякаш вместо да се оправят, бяха се влошили още малко! От тревите и трънките по трасето се вдигаха изпаренията на росата.
Този път образът беше по-контрастен, но леко играеше - танцуваше и се кривеше от маранята в пределите на около 2 сантиметра, а Десетката е с диаметър едва 42 мм. Т.е. половин Десетка на 300м.
Ама каквото е за мен, това е и за другите. Така, че внимавах с преценките за компенсациите, доколкото ми стигна акъла и се стараех да не върша глупости и да не действам хазартно в зачетните мишени. В началото започнах с прицелване почти в центъра, а завърших с компенсация почти една десетка отдолу и около половин десетка, изнесена в дясно. Това се наложи заради допълнителното усилване на маранята, поради загряването на цевта (и миражната лента не успя да се справи) и слабия ветрец, който пречеше не толкова, че отвява попадението, ами с това, че правеше мишената да изглежда елипсовидна.
Стрелях колкото мога и събрах 185 точки от 200, което стигна за .... едва 10 място в индивидуалното класиране на тази дистанция. Утехата ми е, че с такъв резултат бяме пет човека и аз ги биех по броя на Х-овете.
След състезанието си взех мишените и видях, че компенсациите, които давах са били в правилната посока, но са недостатъчни. На тази дистанция и при това увеличение, проблемът е, че пробойните не се виждат добре, особено ако не са в стегната група. А когато пък са в стегната група, трудно се ориентираш кой изстрел е новият, защото са много малки и нагъсто. Абе, който е гледал мишена на 300м през зрителна тръба, ще ме разбере. През оптика, поради по-малкото увеличение, е още по-трудно. Та групите от по 10 изстрела в двете зачетни мишени бяха такива (67мм и 72мм), че ако бяха на правилното място, щях да съм в тройката. Въпреки това, резултатът не беше никак лош и станахме отборно 1-ви с преднина от 8 точки! Трети станаха Сърбите.
Сутринта се появиха с едни страшни къстам пушки с карбонови приклади, с едни цеви, дълги и дебели по 1 инч отпред, с едни красиви миражни ленти, с едни маркови двуноги, абе с две думи - вдъхващи респект. Мишо като ги видя, вика: Виждаш ли ги тия? В Сърбия в Лесковац стреляха по 200 точки!
Да де, ама аз с купешката Тиккичка (между другото, стреля феноменално!!!), с кованата цевичка, тук ги изпреварих, за което няма как да не съм доволен!
Веднага след 300-тата метра, ама съвсем веднага, жребият беше отредил да стрелям 100-те метра. Те се стреляха на първия етаж на стрелбището (300 м се стрелят от 2-рия етаж, за да не пречат тревите и тръните на видимостта на мишените, докато 100-те метра ги косят), така че времето ми стигна точно да си пренеса такъмите и мачът започна.
Дистанцията спрямо 300м изглежда малка, ама до момента в който видиш Десетката. Десетката тук е с диаметър само 9мм, а Х-ът е с 3мм! Зачетните мишени са 10, като във всяка от тях се стрелят по два изстрела.
Междувременно се беше появил лек страничен вятър, на който в началото на пробните изстрели не отдадох внимание, но забелязах, че в първата пробна мишена пробойните се разтеглиха хоризонтално. Въпреки, че групата от четири изстрела, разтеглени хоризонтално, не беше по-голяма от около 15 мм, формата й, както и това, че десетката е едва 9мм, ми подсказваха да не рискувам и да давам компенсация около 5-7мм. Добре че го направих!
Стрелях 193 точки от 200. Стигнаха за 4-то място в индивидуалното класиране, на една милимунда от медалите!
Отборно бяхме недостижими! Отново и в това упражнение спечелихме с преднина златния медал!
На 09.10 се стреляха много други дисциплини, като "Ловна снайперска пушка - 200м", "Самозарядна тактическа пушка - 200м", "Пушка с открит мерник, лежешком с ремък - 100м", "Голямокалибрен пистолет - 25м", "Голямокалибрен револвер - 25м".
Аз не взех участие в нито една от тях, но този ден за Мишо се оказа по-успешен от предния. Уреди се с отбор на "Ловна снайперска пушка - 200м" и станаха 3-ти! Мишо стреля в тази дисциплина много добре - по-добре от съотборниците си и само последния изстрел го лиши от медал!
Това беше в общи линии. Вероятно го описах твърде подробно, а е и без снимки, за което се извинявам!
Снимки - по-късно.
Желая ви успехи и на вас по състезанията!
_________________
Георги Топалов http://buffalo.dir.bg
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
) и някоя и друга екзотика.