Преди два дни завърши турнирът от Балканска лига Grand Prix Skopje.
И този път имаше българско участие. Освен от България, имаше участници от Словения, Босна, Хърватска и естествено - домакините от Македония.
Организацията, както и при предишните ни участия, беше безупречна. От влизането ни на границата (уведомления към полиция, и т.н.), настаняването ни в хотела и всичко останало, до заминаването ни, не възникна никакъв, дори и най-малък проблем.
Спечелихме няколко отборни медала в дисциплините "100м Опън Райфъл", "300м Опън Райфъл", "100м армейска пушка лежешком от ремък " и "200м самозарядна снайперова пушка".
По-ценни са обаче индивидуалните призови места.
Те са 1-во място (шампионска титла) на "100м армейска пушка лежешком от ремък ", спечелено от мен и 2-ро място на "200м самозарядна снайперова пушка", спечелено от Борис Топалов.
Ситуацията около този сребърен медал е според мен интересна и затова ще я разкажа накратко:
Тъй като Бобо (Борис Топалов) нямаше отбор, а останалите участници бяха групирани в отбори на македонските специални части - "Тигрите" и бивши членове на тези отряди, отидохме рано сутринта и застанахме до гишето за записване за участие в дисциплината, с надежда да открием поне двама човека, които са без отбор. Записването почти приключи и ние се бяхме вече примирили с мисълта, че Бобо ще се включи само в индивидуалната надпревара. Мен това не ме притесняваше особено, защото бях сигурен,че ще вземе медал (все пак е завършил спортно училище със спортна стрелба и е съавтор на рекорд на България при юношите, а и пушката стреляше на тренировките феноменално), но на него му беше криво, тъй като имахме уговорка с едни хора, че ще има отбор, ама се оказа друго.
В последния момент обаче (ама наистина в последния!) се появи Ангелко Петровски - онзи същия, с който миналата година спечелихме отборно Калес Къп - Скопие и ми казва: Жоро, ти вчера ми спомена, и аз цяла нощ мислих, ако иска синът ти, ще направим отбор с мен и едно момиче. За момичето да не се притеснява. Състезателка е по стрелба и миналата година би мъжете. Има обаче една особеност. Искаме да стреляме и двамата с на Бобо пушката. С Драгунов шансовете за класиране са ни малки.
Казах му: Добре, ама имаме патрони само за старта на Бобо, ако си намерите патрони, става.
Той отговори: Ке найдем!
Първи стреля Бобо и резултатът му беше 95 точки от 100. Мишената е с диаметър на десятката 42мм на 200м., а калибърът на пушката е .223Rem. Групата беше почти колкото десятката, но отместена вляво, поради грешки в преценката на флаговете и нерешителност на Бобо да коригира точката на прицелване спрямо силата на вятъра.
Въпреки това, след първата смяна на таблото нямаше по-висок резултат от нашия.
Втората смяна стреля Ива - едва на 18, но много добър стрелец. За първи път се докосваше до АР-15, но схващаше всичко много бързо и се ориентираше прекрасно в обстановката. Беше намерила отнякъде една кутийка S&B 69gr., зареди пълнителите, зае си внимателно положението, направи един сух изстрел, за да усети спусъка и започна.
Стреля с купешките патрони и с пушка, която хваща за първи път 93 точки - резултат който се оказа впоследствие четвърти в крайното класиране.
Последен стреля Анелко. Той имаше най-голям опит от тримата и в преценките си беше безпогрешен. Ама и той извади от джоба същата кутия S&B 69gr. Въпреки това, успя да събере във вятъра 98 точки на 200 м с купешките патрони!
Аз го гледах през тръбата и бях във въсторг! Изобщо не ми докривя, че стреля повече от Бобо. Това, което правеше, беше възхитително! На няколко пъти, при сила и посока на вятъра такава, че аз не бих рискувал да стрелям, той стреля и за мое изумлние и недоумение, попаденията му бяха десятки, някои - дори в мухата! Групата му на 200м беше малко по-голяма от два железни лева, ама това го видях, чак след два часа, когато ни разрешиха да си вземе който иска мишените. През зрителната тръба, тази група изглеждаше нереално малка и мислех, че е колкото 2 стотинки!
Когато свърши, Ангелко се изправи и гледаше замислено към пушката. Аз предположих за какво мисли и възторжено му давах насока: Страшна пушка, а? С всичко стреля страхотно! Виж каква мачова цев има!
А той само каза: Ако нямаше вятър, щях да вкарам всичките в мухата (20мм)!
Казах му: Жалко, че се налага да отрежа цевта на 20", защото в България правят турнири за такива пушки, ама с дължина на цевта до 20", а аз за това съм я взел!
Ангелко ме погледна както нормален човек би погледнал луд и каза: Жоро, ке те утепам!
Той стана пръв, Бобо е втори , а Ива е четвърта. Отборно са първи, с голяма преднина пред вторите!
Имах от известно време едни колебания, но след този ден бях сигурен в две неща:
Първото е, че самозарядна пушка е възможно да стреля не по-лошо от прецизна болтова пушка и доста по-добре от повечето болтови пушки. С мъка в душата си признавам, че на късите дистанции леко превъзхожда любимата ми Тикка в .308, с която стрелям в F-Class.
Второто е, че от това, което видях като резултати, се убедих, че митовете и легендите за Драгунов драстично се разминават с действителността.
| Прикачени файлове: |
|
346174283_638193411494426_7785036630876505608_n-300x187.jpg [ 19.2 KiB | Прегледано 2046 пъти ] |
|
348380627_282839624094980_8890961127819150969_n-300x173.jpg [ 15.75 KiB | Прегледано 2046 пъти ] |
|
IMGP0024.JPG [ 1009.19 KiB | Прегледано 2046 пъти ] |
|
DSC_0950-300x201.jpg [ 15.87 KiB | Прегледано 2046 пъти ] |
Билтен-Гран-При-Скопје-2023.pdf [963.46 KiB]
78 пъти |