Ivo III написа:
имаш спане, храна, .. че и агне трябва да заколиш
за тези които ще ти коват, косят, носят една седмица!!!
освен това и по двама съдии на сцена .. пак им поемаш разходите .. през цялото време на състезанието
имаш и цял отбор - малки хелпери които трябва да им платиш и да ги нахраниш ... минимум
за съдиите ... трябва хубави хотели! съдиите искат екстри .. недай си боже да поканиш чужденци за съдии
и всичко това трябва да го осигуриш отнякъде .. предварително!
трябва да се молиш за хубаво .. време и да чакаш в деня да дойдат състезателите за ги покрият част от разходите ...
и накрая .. табличката ще покаже че .. от 100-те чифта .. няма и половината
Обхвана ме голямо любопитство по темата та затова прочетох и всички постове. Доминиращо е впечатлението ми, че основните теми са държава/закони/разрешителни, субсидии/спонсриране, цени на амуниции и т.н. На втора линия се говори за групи или приятели да си стрелят/тренират както си намерят за добре. Аз мисля, че това би трябвало да се гледа най-напред. И ако от тези среди някой би могъл да си печели живота - евала.
Цената на ентусиазъма:
Да се правят турнири, като описаните по-горе и да не са на печалба е като на гол корем чифте пищови.
Член съм на шест клуба в три щата (клуб при нас това е стрелбище със членове. Стрелбището е собственост на настоящите членове. Има така нареченото by law по което се управлява. Президент и treasure се избират на годишно събрание/банкет. Клубувете са регистрирани като non for profit организации (такива са всички, които се занимават със благотворителна дейност например помощ за бедните, обучение и т.н. NRA е подобна организация). Не във всички клубове стрелям редовно, но подържам членството на цялата фамилия ($50 до $120 годишно) за да помагам (ентусиазъм). Поне 2 пъти годишно се ораганизират доброволни бригади - коване, чукане, рязане на трева и т.н. На подобни дни ще видиш от лопата и количка до булдозери и трактори. Населението тук е доста по-работливо отколкото на маса места по света. И доброволчествототук е по-масово.
Членството ми дава малка преотстъпка за стрелба (skeet, trap $3.50 до $4.50 за 25 rounds, за не членове $0.50 по-скъпо ). В повечето случаи пускаш парите в една заварена тръба забита в земята със катинар. За стрелба по мишени не плащам нищо, освен ако си взема от сандъка ($0.50 в тръбата). Естесвено има и авантаджии, но ако всички бяха такива клубът нямаше да издържа финансово. Като non for profit организация клубът купува на едро всичко на по добри цени и без данъци. Ние пък купуваме от клуба на същите цени и без данъци. Аз лично купувам панички ($9.50) за картон, олово ($38/либра), Wads ($8.00/за 1000), капси ($80/за5000), 12 ga shells $60/250 rounds).
Един от клубовете има 10 traps и веднъж в годината поне 1000 души идват да си мерят силите. Много от участниците идват с каравани и клуба им осигурява електричесво, вода и канализация. За да участваш просто си плащаш. Част от парите отиват за наградата. Останалите сами разбирате са ентузиасти.
ИДПА - в един то клубовете стреляме веднъж в месеца. Има двама ентузиасти (единият е водопроводчик, другият е представител на CZ) стават рано подготвят сцените и са съдии. Стрелят заедно с нас разбира се. Допълнителни съдии са измежду по-подготвените участници. Плащаш $10 и толкоз. Накрая част от групата помагат в прибирането инвентара - попъри, стойки, бали със слама и т.н.
NRA Power Shooting - АR-15 на 100, 200, 300 и 600 ярда без оптика. Пак еднъж на месеца. Плащаш $15 (парите отиват в касата на клуба разбира се). Разделени на групи едни стрелят другите дигат и свалят мишените от окопа и след това се сменят. Последната група прибира инвентара.
Cowboy Shooting - Пак веднъж в месеца. Тук има и малко церемонии. Облечени с дрехи от 19 век със оръжия (повечето реплики) от същото време започваме с Pledge of Allegiance to the American Flag. Не е необходимо да си член на SASS (Single Action.....). Плащаш пак $10 и си вътре. Оръжията са револвер, карабина и ловна пушка. Тичаш наляво и надясно и стреляш с голям пушек (черния барут не задължителен). Накрая деня завършва в близкия ресторант.
Skeet - Всяка сряда и четвъртък се събираме приятели. Парите ги пускаме в тръбата или накрая на месеца пускам един чек.
Sporting Clays - това е голф с ловна пушка. Повечето установки са частен бизнес. Провеждат редовно турнири Практикувам го при командировки. $35-$50 за 100 панички на поне 12-15 станции.
Инструктури за панички (ловна стрелба при вас). Жената взе уроци - Първият беше американски шампион - стреляше без погрешка ама инструкциите му бяха преплетени ($125/час). Вторият беше британец с доста голямо име ($150/час) в този бизнес. Третия беше много добър имаше собствено стрелбище. Продаде го като се пенсионира. Най много научи от третия (професионален състезател, навремето в първата десятка на Америка). Най много научи от него ($65/час). И до днес го цитира. Тя успя да стане certified NRA pistol instructor.
Горната информация я написах за да ви дам една малка картина за сравнение или може би за пример, как стрелящите тук са го направили толкова масово. Забележete, че голямата държава не се меси. Ако е за стрелбище трябва да задоволиш местния шериф, че e SAFE при оплакване. Аз понякога пострелавам панички, пистолет и карабина на моето място ама до сега никой не се оплакал. Съседите (те са доста надалеч) правят същото, така, че шерифът не дошъл да види дали е SAFE. Виждал съм и много хора да си стрелят по планините. Отново важнот е да си SAFE. Има място за всеки и за всичко. На лична почва - повечето хора дето са по стрелбищата са готови да ти помогнат във всичко (има и многознайковци разбира се, дето не можеш да им стигнеш носа с ляняна клечка). Аз го наричам ентусиазъм и традиция. Там срещнах най-добрите си и верни приятели.