Най добрият seating die е самата пушка - така казват bench rest рекордьорите.
В статията е добре казно - куршумът трябва да влезе в цевта под ъгъл равен на нула и в същото време да се отнеме възможността за свръх налягане. Ето защо е необходим така наречения jump.
От друга страна ако шийката на гилзата е така отработена, че диаметъра и е да е равен на патронника (с допустими допуски разбира се) и стягането на куршума в шийката е равномерно и куршума е съосен с цевта, то дължината jump-a почти няма значение, само да не е равен на 0.
Трябва да отбележим, че jump-a се увеличава със стрелянето, заради изгарянето на цевта в тази част.
Отраборването на шийката включва струговане, заради концентричност и еднаква дебелина на стените. Resizing с bushing осигурява външния диаметър на шийката (не всички патронници имат един и същ диметър - говоря за хилядни от инча), а допълнителна обработка с mandrel осигурява еднакво стискане на куршума. Да добавя, че това се прави успешно само с термообрабоени гилзи след всяка стрелба.
Bench rest рекордьорите традиционно джамват куршума в нарезите и стягането в шийката е мнимално (избягват високи налягания). Проблем идва ако вадиш патрона без да е стрелян - той се разглобява и барут започва да се търкаля дори и в спусъка.
Приятно занимание!
_________________
The ten most dangerous words in the English language are:
“Hi, I'm from the government, and I'm here to help.” - President Ronald Reagan.
Illegitimi non carborundum - Barry Goldwater
|