Ами от тримата, аз най-малко имам за хвалене, ама пък другите двама са по-скромни от мен. И двата ми медала са отборни. Първи сме на 300м Open Rifle и втори на 100м в същия клас. Конкуренцията беше силна. Участваха словенци, сърби, македонци и ние. Тихомир Трифонов има най-много с какво да се похвали! Стана шампион на 300м със 190 точки, при страхотна мараня (температурата беше 32 градуса на сянка), а десетката на тази дистанция е само 42мм! Мишо Пунов на същата дистанция стана трети със 185 точки (един Х по-малко го лиши от сребърния медал), което също си е голям успех! Аз стрелях 180 точки на 300м и бях назад в класирането. На 100м нещата бяха още по-трудни. Доста конкуренти стреляха феноменално, а десетката беше с диаметър едва 9мм! Македонецът, който индивидуално стана първи, улучи 19 десетки, повечето от които бяха мухи, и последния изстрел, от напрежение ли, незнам, го удари осмица! Въпреки това стана първи със 198 точки. На тази дистанция се реванширах и стрелях най-много от нашите, но резултатите ни стигнаха само за отборен медал. Не се оправдавам, обаче разбрах седмица преди старта, че няма да ме допуснат с тунер на цевта (въпреки, че никъде в регламента не се споменаваше такава рестрикция) и се наложи да го махна. Естествено, за малкото време, което имах, неможах да направя читав патрон - такъв, че да е за десетки от 9мм! То и сега и с тунер нямам много надежда, че с кованата цев на Тикичката ще я постигна тая работа, ама хората го направиха пред очите ми! Между другото, само моята и още едно TRG 22 от цялото състезание бяха с ковани цеви. Имах надежда да участвам на ремъчната дисциплина лежешком и с железни мерници, тъй като там ми е силата, но не ме допуснаха, защото пушката ми е за спортна стрелба, а трябвало да е армейска пушка. Обмислям за догодина да намеря армейска пушка. Организаторите се бяха подготвили блестящо, за което имат моите големи благодарности! Още на митницата, митничарите бяха известени за преминаването ни и имаха писмо от Македонската федерация относно участието ни и не ни взеха никакви такси. Македонската федерация беше платила и престоя ни в луксозен хотел в центъра на Скопие за двата дни на състезанието, въпреки, че не останахме за втория ден. Медалите са уникални. Изработени са специално за турнира, както и няколкото сувенирчета и фланелка с логото му, които получиха всички участници. Хората бяха много отзивчиви и дружелюбни и с повечето станахме приятели. Както каза Тишо, това беше нещо като състезание и фестивал в едно! Да сме живи и здрави, догодина се надявам да отида пак и дано съм по-подготвен! Успех на всички!
Прикачени файлове: |
IMGP0038.JPG [ 938.48 KiB | Прегледано 10970 пъти ]
|
_________________
Георги Топалов http://buffalo.dir.bg
|