Yank написа:
Моето мнение като релоудер е, че меренето на скоростите ти дава една груба основа са по нантатъшно търсене на "феноменалната" група.
Напълно съм съгласен!
Процедурата при мен за направата на патрон е малко по-различна от общоприетата сред ловците. Причината е, че се занимавам само със спортна стрелба и изискванията, както и компромисите, на които съм склонен са други.
Така например, аз не търся групираност чрез експериментиране с дълбочината на влагане и масата на заряда, а директно и аксиоматично приемам дълбочина .01" от форсиращия конус (рампата на полетата). Това ми осигурява дълъг живот на форсиращия конус и запазва кондицията на цевта почти без промяна при голям настрел.
Също така, определям вида на барута (предпочитам еднокомпонентните) и заряда спрямо проектила (вкл. и със симулации с Куиклоуд (КЛ)) така, че налягането да е само в жълтата зона в температурния диапазон от +10 до +40 гр. Целзий (при 40 гр. да докосва лилавата зона), барутът да е изгорял при +10 гр. минимум 99%, скоростта да е възможно най-високата от близките по характеристика барути и да не се променя (на теория според КЛ) с повече от 15-18м/с в споменатия темп. диапазон.
След това, парвя тестови патрони само с тази подбрана характеристика и настройвам тунера, като успоредно с това меря и скоростта. Въпреки, че работя с точност 0,002 грама при дозирането, само с гилзи Лапуа, теглени на групи и обработени по всичките му там канони, скоростите, както споменах, в зависимост от неравномерността на темпа и загряването могат да се разсеят в диапазон до 15 м/с, а понякога и малко повече.
Това обаче е неизбежно и се проявява и при най-добре направените патрони, защото причината не е в качеството.
Тунерът доста успешно решава този проблем (той именно затова и е създаден), като синхронизира момента на излитане на проектила с подходящото положение да дулния срез по време на маха на цевта.
Винаги се намират няколко благопиятни положения на тунера (група примерно 2/3 МОА или по-малко от 10 изстрела) и там вече, кое да избера и какви са критериите - ще замълча.
След тестовете вкарвам корекции в коефициентите на КЛ при конкретната температура и оттам нататък от теоретични, данните стават практически и при симулации при други температури, резуртатите са коректни и се покриват почти напълно с измерените.
Скоростите меря с Лабрадар. Нямам проблемите, които описваш (всъщност съм много доволен и засега нямам никакви проблеми с него). Просто съм настроил времето "в готовност" да е много голямо. Използвам външна батерия 10000 мАч. Освен пълен запис на изстрелите, ми дава и скоростите им на още 5 дистанции (чрез Доплера) и ясно виждам как се променят при различните поектили. Например при Геко+ 170 грейна в .308, на всеки 10м от първите 50 пада с по 6м/с. При Сценар Л 175 грейна, това падане е с 5м/с и т.н....
Мога да пиша до утре, ама май прекалено задълбах!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
