_________________
ТИХОМИР ТРИФОНОВ - СК " СЯНКА "

Честит празник на всички българи!
И продължението на темата!

_________________
Георги Топалов
http://buffalo.dir.bg

Браво!
Но защо така скромно и плахо?

Сигурен съм, че успехите Ви са много по големи от мъничката снимка, (успяхме да разпознаем трима българи и Драган) .. а споделено няма нищо.

Бихме се радвали, да разкажете повече за състезанието, обстановката, конкуренцията и т.н.

ПП: В случая скромноста - не е от полза

_________________
"Съдбата обича смелите!" Вергилий, Енеида
Иван Бързилов, СК "Динамик Армс"
CZ 85 Champion, DA-SASR-10M х2, Aero M4E1 х2, Glock x4 ...

Ами от тримата, аз най-малко имам за хвалене, ама пък другите двама са по-скромни от мен.
И двата ми медала са отборни. Първи сме на 300м Open Rifle и втори на 100м в същия клас.
Конкуренцията беше силна. Участваха словенци, сърби, македонци и ние.
Тихомир Трифонов има най-много с какво да се похвали! Стана шампион на 300м със 190 точки, при страхотна мараня (температурата беше 32 градуса на сянка), а десетката на тази дистанция е само 42мм!
Мишо Пунов на същата дистанция стана трети със 185 точки (един Х по-малко го лиши от сребърния медал), което също си е голям успех!
Аз стрелях 180 точки на 300м и бях назад в класирането.
На 100м нещата бяха още по-трудни. Доста конкуренти стреляха феноменално, а десетката беше с диаметър едва 9мм!
Македонецът, който индивидуално стана първи, улучи 19 десетки, повечето от които бяха мухи, и последния изстрел, от напрежение ли, незнам, го удари осмица! Въпреки това стана първи със 198 точки.
На тази дистанция се реванширах и стрелях най-много от нашите, но резултатите ни стигнаха само за отборен медал.
Не се оправдавам, обаче разбрах седмица преди старта, че няма да ме допуснат с тунер на цевта (въпреки, че никъде в регламента не се споменаваше такава рестрикция) и се наложи да го махна. Естествено, за малкото време, което имах, неможах да направя читав патрон - такъв, че да е за десетки от 9мм! То и сега и с тунер нямам много надежда, че с кованата цев на Тикичката ще я постигна тая работа, ама хората го направиха пред очите ми! Между другото, само моята и още едно TRG 22 от цялото състезание бяха с ковани цеви.
Имах надежда да участвам на ремъчната дисциплина лежешком и с железни мерници, тъй като там ми е силата, но не ме допуснаха, защото пушката ми е за спортна стрелба, а трябвало да е армейска пушка.
Обмислям за догодина да намеря армейска пушка.
Организаторите се бяха подготвили блестящо, за което имат моите големи благодарности!
Още на митницата, митничарите бяха известени за преминаването ни и имаха писмо от Македонската федерация относно участието ни и не ни взеха никакви такси.
Македонската федерация беше платила и престоя ни в луксозен хотел в центъра на Скопие за двата дни на състезанието, въпреки, че не останахме за втория ден.
Медалите са уникални. Изработени са специално за турнира, както и няколкото сувенирчета и фланелка с логото му, които получиха всички участници.
Хората бяха много отзивчиви и дружелюбни и с повечето станахме приятели.
Както каза Тишо, това беше нещо като състезание и фестивал в едно!
Да сме живи и здрави, догодина се надявам да отида пак и дано съм по-подготвен!
Успех на всички!

_________________
Георги Топалов
http://buffalo.dir.bg

Жоро Топалов го е описал всичко добре.
Няма какво да се добави освен две неща.

От социална гледна точка се запознахме с много интересни и добри хора. Хора с които да ти е приятно да се видиш по скоро и да стреляте заедно с тях. Фестивал на стрелковия спорт.

Другото е изграждане на тактика за добро представяне без спотър или какъвто и да е сайт съпорт.
Изградих я в движение според ситуацията в която ми се наложи да работя. Понеже Х е черен и абсолютно нищо не се вижда в него, а всеки изстрел които си "загубил" да знаеш къде е, влия е много на психиката. Приех спасителна тактика за мача. Видях че между Х и 10-ката има сантиметър бяло, на което се виждат добре попаденията след изстрела в силната мараня. Първата мишена от 10 изстрела направих много приятна група в тези условия от 6см там, като тази "голяма" група бе разделена на 2 групи от 5 изстрела под 2см всяка. Другите 5 изстрела се изместиха леко в дясно, защото се появи вятър.
На втората група от 10 изстрела повторих тактиката, но 3 от изстрелите отидоха в 8ци. Два в дясно един до друг преди да коригирам, заради вятъра. Проблемът е че не виждах без спотър къде е отишла първата 8ица защото има цифри на мишената там. Пуснах втори и видях как под 8цата се появи дупка на бялото. Реших да направя корекция по скала и докато обирах спусъка. Вятъра рязко спря и изчезна напълно и отиде в 8цата от другата страна. Тук вече ми стана смешно и си довърших серията без проблеми.

Стрелях с 260рем, Тикка със сменена цев 26". Куршум ELD-m 140gr и барут URP

Това според мен е интересната тактика, която мога да споделя с която спасих мача. Цел под X в рамките на десетката да се виждат добре попаденията след това.

Забравих да отбележа, че на 100м се стреляше по 10 мишени мача, 2 изстрела в мишена.
Като имаше почивка между сайтинг изстрелите да изстинат цевите до колкото може на 100м.

На 300м се стреляше по 2 мишени мача, 10 изстрела в мишена. Като нямаше никаква почивка за цевите! Дори с много загрята цев се случиха работите описани по горе на 300м.
Хареса ми как се представи новата цев на пушката при екстремни условия.

Мишените бяха от твърд картон, в който лесно се различаваха попаденията. Спорове не можеше да има. Много ми хареса хартията на мишените, как реагира. Много добре ги бяха направили мишените като матерял.